sword dance

японските празници

2010-03-03T22:21:00.000-08:00

Празниците заемат важно място в духовния живот и националните традиции на всеки един народ. За Япония са характерни значителни традиции в провеждането на тези най-масови и шумни форми на културен живот. Несъмнено празниците са път към разбиране на много аспекти от спецификата на мисленето и светогледа на един народ. Те са част от неговата душа, ако се съгласим да приемем, че съществува такова понятие в смисъла на наличието на система от мисли и чувства, породени от общите материални условия на живот на една нация и отличаваща един народ от друг.

Страната на изгряващото слънце е изключително богата на празници. Почти за всеки ден в календара може да се намерят празници, дотолкова доколкото освен официалните, професионалните, религиозните, регионалните всяко отделно населено място си има свой празник. В японските праздници може много добре да се забележи преплитането на традиционното със съвременното. Мнозинството от традиционните празници е пронизано с религиозен дух, тъй като корените му лежат в пантеистическото минало на японската национална религия-шиннто/пътят на боговете/. Несъмнено, когато шинтоистките вярвания са подложени на силно въздействие от страна на будизма, възниква определен синкретизъм, който оказва влияние върху обрядната страна на празниците. В по-голямата си част празниците се провеждат на базата на шинтоистките храмове-светилища, общият брой на които в страната достига 80 000. Не случайно в основата на много японски празници стоят три основни обряда:
1/ селскостопанските работи;
2/ преклонение пред обожествените сили на природата;
3/ култ към предците.
Поводи за възникване на един или друг празник служат например засаждането или събирането на основната култура - ориза, преодоляването на стихийни бедствия-наводнения, засуха, болести и т.н., основаване на храм в чест на някаква личност и т.н.
Традиционните празници в Япония имат многовековна история. Например празника Аой съществува от шести век. Аой е наименованието на цвете. Празникът възниква по повод прекратяване на наводнение в град Киото. Празникът Гион съществува от девети век. Гион е името на квартал в Киото. Празникът е свързан с отбелязването на края на чумна епидемия. Празникът Тенджин съществува от десети век. Тенджин това е посмъртното име на Сугавара Мичидзане, поет, учен и калиграф, на който е посветен храма Теммангу в Осака. Празнува се във връзка с края на засуха. Що се отнася до обрядите свързани със селскостопанските работи тяхното начало се губи в дълбините на вековете.
Празниците възникват в различни слоеве на японския народ, едните водят призхода си от императорския двор/Аой, Гион, Бон(задушница, т.е. празник за спомняне на починалите), Джидай(парад на вековете, основан през 19 век, за да се отбележи годищнината от Мейджи ишин/, други възникват сред самурайството/Сеннин гьорецу-процесията на хилядата души, отбелязва се от 18 век насам във връзка със смърта на Токугава Иеясу, известен военоначалник, с когото започва властта на известния клан Токугава, продължила два века/. Трети сред търговците и занаятчиите/Ябуири, т.е. деня за отпуска на калфите и чираците/.
Но постепенно празниците са излизали извън границите на този слой или класа, където са възниквали и са ставали общонационални или общорегионални.
Празниците могат да бъдат разделени на общонационални и местни. Пример за общонационални празници може да послужат Танабата(седем вечери или Празник на звездите, произхода си води от китайската приказка за звездите Воловар и Тъкачка/Алтаир и Вега/. Началото му е през 8 век), Празникът на момчетата, Празникът на момиченцата. Към местните празници може да причислим известните по цялата страна Гион /гр.Киото/, Сеннин гьорецу/гр.Никко/, Тенджин/гр. Осака/ и други.
Японските изследователи са склонни да делят празниците по времената на годината-пролетни, летни, есенни и зимни. Трябва да отбележим, че сезонността, т.е. връзката с природните цикли е един от основните водещи естетически принципи и в други области на културата в Япония, напр. традиционното сезонно деление на средновековните поетически сборници. Несъмнено класификацията може да върви и по съдържанието на празника, т.е. свързан със селскостопанските работи, с избавлението от стихийни бедствия и болести, с култа към предците, със семейството, с наслаждението от природата.
По японски празник - "мацури" оэначава също така "почитание", "поклонение", "служба", "култ". В древността с този термин са обозначавали всички действия, насочени към умиротворяване на боговете, т.е. поднасяне на дарове, в това число храна, танци, музика и други. Първоначално мацури са свързани с шинтоистките култове, но постепенно в резултат на взаимопроникването на шинтоизма и будизма и появата на шинтоистко-будистки храмове, напр. Тошогу в Никко, думата "мацури" получава по-широко използване, а по-късно получава смисъл обозначаващ всички празници, а не само религиозните.
Отначало мацури е тържествен религиозен ритуал и обряд. Трансформацията от обряд към празнично веселие се извършва през 14-15 век., когато празниците са излезли от вратите на храма на градските улици. От тогава за по-голяма тържественост по време на мацури се организират шествия със свещен олтар, оформен във вид на малък преносен храм/о-микоши/, платформи колесници/хоко и яма/, танци и песни.Активните участници в празника се подлагат на ритуално очистване/мидзугори/, т.е. мият се със студена вода независимо от сезона.За среща на божеството се правят определени приготовления. Въвежда се ред в селището и храма. Божеството се огражда със свещено въже-шименава. Поставя се ритуална храна. Знакът, че всичко е готови служат бели флагове с изписани названието на храма или божеството или просто ивици бяла хартия сложени на дълъг прът.В едни празници ключов момент може да бъде ритуалната церемония вътре в храма, а при други шествието, когато по улиците носят о-микоши направен от цветен картон, дърво хартия и т.н. Смята се че по време на провеждането на празника в о-микоши се вселява духа на божеството. О-микоши е украсен с модели на вратите на шинтоисткия храм/тории/, отгоре се изобразява птицата-феникс. Храмът се слага на носилка и го носят мъже в бели традиционни шорти и бели куртки, понякога само с бели превръзки.На челата им има превръзки /хачимаки/. Шествието се съпровожда с ударите на барабан/тайко/, които повтарят тропането на краката на носачите. чува се възглас "вашшой", т.е. нещо от типа "раз-два, давай". След свършването на шествието о-микоши се вкарва в главния храм.
Друга част на атрибута на празниците е колесницата-платформа. В зависимост от празника те са няколко вида: с алебарди, във вид на кутия, колесници с сложени върху тях големи барабани/тайко/. колесниците са богато украсени с цветя, мечове и т.н. На тях се разполагат "легендарни герои" от японската история, а също музиканти. Колесниците понякога достигат височината на двуетажен дом. Всяка колесница се съпровожда със свита -група мъже облечени в старинни костюми. Всеки празник завършва с изпращане на божеството. Зад този ритуал стои разбирането, че трябва да се избавим от божеството за да не се развличаме цяла година, а да работим.
Това изпращане може да завърши с церемониални огньове, с фоейрверки/ханаби/, с ритуални танци с голи мечове или просто с почистване на храма.

Много от използваните елементи в японските празници са заимствани от Китай и даже от Индия. така например по времеа на празнуването на Нова година/празничния комплекс Нова година/, вечерта на втория ден е прието да се слага картинка със седящи в лодка седем бога на успеха и късмета/шичифукуджин/.Това е елемент от пантеона на японски, китайски и индийски богове.По време на празниците цари особена атмосфера. Участниците се делят на активни и пасивни. Активните са тези, които носят о-микоши, мият се с вода и т.н. Пасивните само гледат, но и едните и другите правят впечатление на ненормални хора. Обличат екстравагантни костюми, , разкрасяват лицата си, скачат ,викат несвързани думи и танцуват. В Япония съществува термин "мацури саваги", т.е. "празничен шум, бъркотия", чрез който термин добре се изразява атмосферата по време на празниците в Япония.

информация за главните аспекти на аниме

2010-03-03T22:17:00.000-08:00

Въведение: Какво е аниме?

Аниме (яп. アニメ) е вид японска анимация. Извън пределите на Япония думата има значение “японска анимация”. Самата дума е съкращение от английското “animation”, а не произлиза от френското “dessin animé”. Четенето на думата на японски и английски/български има голяма разлика, поради факта, че в японския език няма ударение. Понякога, обаче, в английски текстове може да се срещне “animé”, за да се наблегне на “е”, което в случая не се изпуска.

Синоними – в миналото английско говорящите често са употребявали терминът “”, но постепенно днешния “аниме” се е наложил над него. Сега се използва и думата “аниманга”, която се отнася освен за аниме и за манга.

История

Грешно е да се смята, че първото аниме е “Тецуван Атому” (“Astro Boy“, създадено от Осаму Тедзука). Това е първото аниме, което бележи успех извън пределите на Япония, т.е. в САЩ. Първата японска анимация е била излъчена пред публика около 1917год. Такива филмчета често са били дълги едва няколко минути, много от тях дори са нямали име. Анимацията бавно се е развивала и е подобрявала качеството си.

Известни имена в индустрията са Сейтаро Китаяма и неговите ученици Ясуджи Мурата, Санае Ямамото, Набуро Офуджи и Хакудзан Кимура, които работят в студиото на учителя си. За нещастие, през 1923 Голямото земетресение в Канто разрушава голяма част от студиото. Друг важен аниматор е Кендзо Масаока, който за първи път използва класическа анимация със звук.

По време на Втората световна война правителството започва да налага културен национализъм, това води до цензуриране на съдържанието и строг контрол над разпространяваната медия. Много аниматори са принудени да правят филмчета, които повдигат японския дух и задружност. Често срещана е ситуация, в която бързите и хитри японци успяват да победят вражеските сили. През 1943год. Гейджицу Ейгапа издава със съдействието на морския флот “Momotarō no Umiwashi” (“Momotarō's Sea Eagles”).

През 1948 е основано студиото Toei Animation. Студиото прави първия дългометражен цветен анимационен филм - “Хакуджаден” (Легендата за бялата змия), който излиза през 1958. През 1963 излиза филмът “Ледената кралица” в Япония. Той бележи нова стъпка в историята на японската анимация. Новото в него е ,че движенията на самите картинки допълват речта на героите. Филмът доказва, че когато една емоция на даден герой е нарисувана убедително и изчистено, анимацията може да достигне до сърцата на зрителите, както всеки друг игрален филм или театрална постановка. “Хакуджаден” е на същото ниво, но на него му липсва добре изградена история.

За първото по рода си аниме може да се приеме “Мицу но ханаши” (“Three Tales”). Излъчено е на 15.01.1960. Било е черно-бяло и дълго 30 минути. .В него са разказани 3 детски приказки.

Характеристика

Пропорции при рисуване

Както и при обикновеното рисуване, пропорциите зависят от главата. Повечето герои са високи седем или осем пъти, колкото главата им. Нарушения в пропорциите настъпват, ако трябва да се изтъкне определена част от тялото. Краката, например, могат да бъдат удължени или изключително намалени. Тогава височината варира от две до четири глави.

Очи

Най-често едно аниме бива разпознато по очите на героите. Типични за аниме са големите очи. Първият човек, използвал тази техника, е бил Осаму Тедзука, който получил вдъхновение от Мики Маус, Бети Бууп и Бамби. Според Тедзука големите очи дават възможност на героите да покажат много по-ясно емоциите си.

При оцветяването се придава дълбочина на очите, особено на роговиците. Дълбочината се получава чрез светлосенки. Често пъти формата на окото подсказва характера на героя. Добрите герои от женски пол често имат големи и закръглени очи, докато лошите и мъжките герои имат свити очи.

Косата в едно аниме е силно стилизирана и прическите имат необикновена форма. Цветът на косата няма ограничения – от реалистични цветове до розово, светло-синьо, зелено, бяло (дори за деца) и т.н./

От друга страна, не всички анимета използват този стил. Някои от продукциите на Хаяо Миядзаки и Тоширо Кавамото имат реалистични очи и коси. По този начин те се доближават повече до традиционната японска анимация.

Изражение на лицата

Характерни за аниме са изразяването на най-различни емоции, настроение и мисли. При изненада или шок героите често имат изключително преувеличени физиономии. При гняв лицето може да почервенее или да се появи вена, напомняща изпъкнали вени при яд. Ако се появи красиво момиче или жена, на мъжките герои започва да им тече кръв от носа. При неловки ситуации се появява капка пот на лицето или героите се изчервяват. Ако героите са засрамени вместо, очи се появява сянка и линии, които могат да бъдат интерпретирани като желание героите да потънат в земята от срам. В повечето случаи това са комични белези. В по-сериозните анимета, чиято тематика са политика или други по-сериозни въпроси, такива техники не се използват.

Техники на рисуване

“Cel” – думата произлиза от английското “celluloid”. Целулоидът се получава при смесване на целулозен нитрат с камфор. Листовете от целулоид са напълно прозрачни. На тях се рисуват движещи се фигури, а фонът е един и той е статичен.

Традиционната “cel” анимация излиза от употреба към началото на 21ви век. В днешно време рисунките на аниматорите и фоновете се сканират или се рисуват директно на компютър. Съществуват редица софтуерни програми за оцветяване на рисунките, прилагане на ефекти и симулиране на движение на камерата. Крайният продукт се пуска на 35мм филм или на по-нова техника като дигиталния филм. Изображенията при традиционната “cel” анимация са се запазили и работата по рисуването на героите се е запазила почти същата, каквато е била преди 70 години. Някои режисьори употребяват термина “традигитална”, за да опишат анимации с прекомерна употреба на компютърни технологии.

· Full animation (пълна анимация) - изготвянето на висококачествени анимационни филми, които ползват кадри с много детайли и движения. Пълната анимация може да има по-реалистичен или по-детски вид.

· Limited animation (ограничена анимация) – има по-малко детайли и/или по стилизирани рисунки и методи на движение. Голяма част от японската анимация използва техники от Ограничената анимация В случая техниките се съчетават със стила от манга и естетиката, което придава на анимацията отличителен характер. Ограничената анимация в аниме се ползва често в бойни сцени като битки на роботи или трансформации. Повечето анимета излизат много по-евтини от американската анимация. Най-голям бюджет за дългометражен анимационен филм има “Steamboy” на Кацуширо Отомо, който струва само 26,6 милиона долара.

· Rotoscoping (ротоскопиране) - техниката е измислена от Макс Флайшер през 1917 година. Аниматорите проследяват истински движения кадър по кадър. Контурите на актьорите от първоначалния филм може директно да бъде копиран в рисунките на анимацията. Аниме, което ползва ротоскопиране, е “Акира” (1988год.).

· Computer animation (CGI animation/компютърна анимация) – в нея се използват 3D
(триизмерни) изображения. За този вид анимация предметите първо се моделират на компютър, а за живи предмети се използва виртуален скелет. За оптимален ефект се използва “Моtion Capture” – при този процес се облича специален костюм със сензори от актьор и чрез сензорите се записва неговото движение. След като са направени фигурите и техният външен вид, анимацията може да пристъпи към последния процес – Rendering (Рендъринг), където всички части на един обект се сливат, за да стане цял предмет. Първият филм, използвал CGI за предаването на реалистични изглеждащи хора, е японската анимация “Final Fantasy: The Spirits Within”. Други анимета са “Final Fantasy VII Advent Children” и “Apocalypse Meow”.

Жанрове

Броят на жанровете в аниме наброява над сто и е непосилно да бъдат споменати всички. Най-често срещаните жанрове са:
Вълшебни момичета – това е поджанр на фантастичните анимета. Обикновено историята включва момиче или момичета със свръхестествени способности, които се борят срещу злото и защитават Земята. Те често притежават тайна самоличност. Трансформират се или използват вълшебни предмети. “Сали – вещицата” (1966) е първото по рода си аниме от този вид. Едно от най-известните анимета е “Sailormoon”.

Истории с вълшебни момчета се срещат по-рядко, но те се разпознават бързо. Случката е подобна на тази с вълшебните момичета (Както при D.N.Angel, където главният герой Дайсуке и главният злодей Сатоши притежават второ Аз, даващо им магически сили). Вълшебните момичета се различават от вълшебните приятелки по това, че приятелките по принцип не са от страната на добрите.

Mecha anime – обхваща всички поредици, които се отнасят за роботи. Има две подкатегории: Супер роботи и Истински роботи. Историята може да е комична или драматична. Характерни са големи битки и бързи движения. През 1963 се появява първото аниме от този жанр – “Gigantor”, което е по мангата на Мицутеру Йокохама – “Tetsujin 28-go”.

Sentai – тип аниме, в което са включени битки и войни. Героите често са на групи и управляват машини.

Yaoi (познато още като Boys' Love) – тип аниме , в който са включени ромаантични или еротични връзки между момчета. Главните герои често са изградени по формулата семе-уке (единият герои е в ролята на нападател, а другият е жертва). Yuri (Girls Love) е изградено на същия принцип, но то включва връзки между женски герои.

Други известни жанрове са: екшън, научна фантастика, Самурай/Нинджа, бойни изкуства, преследване на духове и сапунените опери.

Cosplay

Cosplay (コスプレ,, sykrateno ot “costume play”) e определяно като изкуство, в което хора се обличат като герои от аниме серии. Освен дрехи, се носят и аксесоари, типични за даден герой. Някои любители не само се обличат, но и се държат като героите, които представят. Участниците могат да си купят или сами да си направят костюмите. Много от тях се научават да правят скулптури, да се гримират като героите, да се занимават с дизайн и всичко, което може да ги доближи максимално до един герой. Когато облекат костюмите си, те копират настроението, маниерите, навиците, езика на тялото и речта на героя. Любителите участват в големи събития като “Сакура-кон”. За да се запишат, те трябва да се регистрират по Интернет.

Любопитни факти

Най-дългото аниме по брой епизоди е Садзае-сан. Първият епизод е бил показан на 5.10.1969, към момента има 2031+ епизода. Това е последното аниме, което е ползвало традиционна анимация (всеки кадър е рисуван на ръка). “Садзае-сан” е следвано от Дораемон (1950+ епизода), “Нинтама Рантаро” (1338+). Гореспоменатите продукции все още се излъчват по телевизията. Любимите на много аниме серии бавно догонват, а те са: Yu-Gi-Oh! (535), Dragon Ball & Dragon Ball Z (447), One Piece (430+), Naruto & Naruto Shippuden (360+), Bleach (254+), Gintama (189+).

При правенето на английската версия на Принцеса Мононоке Miramax първо са се били спрели на Куентин Тарантино.

Принцеса Мононоке е била най-печелившият за времето си филм в Япония, измествайки дори класики като Е.Т.

В Япония малките момчета и женствените мъже обикновено се озвучават от жени, например Роми Парк, озвучаваща Tōshirō Hitsugaya (Bleach), Tao Ren (Shaman King), Katsushiro Okamoto (Samurai 7).

Повече от 40 нови анимета се появяват всяка седмица в Япония.

Най-известната актриса, озвучаваща аниме герои е Мегуми Хаяшибара (освен актриса е и певица), която печели наградата за най-добра актриса на Anime Grand Prix рекордните девет пъти.

Fansubbers - това са фенове, които правят неофициални субтитри на различни езици. Въпреки че се смята за нелегално, много хора са на мнение, че любителският превод често е по-добър от официалния, понеже официалният е силно цензуриран.

Заключение

Навярно могат да се кажат още безброй много неща, но смятам, че това покрива основите. Аниме има много положителни черти – освен самата история в даден сериал, то запознава аудиторията с японските традиции, култура и език. Може за някои да звучи детско да се гледат анимации, но има такива с много сериозна тематика или направени анимета по романи от японски автори. Надявам се, че разработката е събудила интерес.

Използвана литература

Helen McCarthy, Anime! A Beginner's Guide to Japanese Animation, Titan Books, 1993.

Helen McCarthy, The Anime Movie Guide , The Overlook Press, 1997.

Trish Ledoux and Doug Ranney, The Complete Anime Guide , Tiger Mountain Press, 1995.

Frederick L. Schodt, Dreamland Japan, Stone Bridge Press, 1996.

http://www.nausicaa.net/miyazaki/interviews/aboutanime.html

http://hubpages.com/hub/Anime-Japanese-Animation-Style

http://ajaxbreaker.worldbreak.com/didu.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Anime

http://www.cosplay.com/

http://www.japaneselifestyle.com.au/culture/anime_history.html

http://www.animemetro.com/control.cfm?ID=232

Сока Гаккай и Комейто

2010-03-03T22:13:00.000-08:00

1.Увод

Япония е страна с трагични спомени от нексусът между политика и религия. В началото на Шова, в зараждащият се ултранационализъм в империалистична Япония, Шинто се приема като държавна религия и се превръща в култ, до голяма степен използван за оправдание на експанзивната политика на страната през войната. В този случай религията е възприета и наложена от водещите органи. Точно по обратен начин, обаче, стои ситуацията при религиозната организация Соока Гаккай. Организацията не е създадена от свещеници, нито се налага от ръководни тела. Организацията е създадена от простолюдието, за простолюдието. Тази организация обаче, успява да набере сериозни позиции и в политическият живот на страната. В настоящата разработка се разглеждат историята на Соока Гаккай, влизането и в политиката и ефектът върху нея.

2. Соока Гаккай – модерно религиозно движение

Известна историческа тема представлява период на някоя страна, когато по време на хегемония от икономическо, технологично и научно просветление, нейният социален и интелектуален елит се отдава и радва на специфичните обичаи, мори и ценности на начинът на живот на тяхното общество. В тези условия дори простолюдието следващо примера на лидерите си има тенденцията да начислява относителния успех на нацията не просто на напреднала техническа експертиза, но и на моделите на социален контрол, дисциплина, които индивидуалният етос на тяхната страна е наложил. Тяхното ясно превъзходство над други народи по отношение на материална култура дава заслуги на идеологичната, морална и духовна традиция, която те са наследили или развили. В такова едно положение, тези най-отдадени на поддържането и разпространяването са склонни да смятат като възложен дълг да предават тяхната превъзхождаща и специална етика на народи по-малко „развити” от тях. Рим, например, изисква преклонение към обожествените си императори. Католическите религиозни ордени използват Инквизицията, за да спасяват хора от хереси; Европа и Америка от осемнадесети и деветнадесети век се стремят да разпръскват християнството над всички „невежи” народи, даващи заслугите за успеха на западната цивилизация на християнството. След такива примери не изглежда никак странно, че в една просперираща и ревитализирана следвоенна Япония ще се появят пратеници, които да предават характерното послание на моралния етос на Японските религии.

Новите религиозни движения в следвоенна Япония се различават от християнските мисии в това, че не са водени и организирани от професионалистите – свещеници/платени игумени, а от обикновените хора – послушниците на религията, тези които създават една от най-мощните Японски, и в интернационално отношение, религиозни движения – Сока Гаккай, движение основано върху ученията на Ничирен будизма. В случая на Сока Гаккай, не са свещениците на Ничирен тези, които създават движението, а обикновените вярващи.

Разбира се, би било трудно да се разбере внезапното разпространение на това будистко движение ако не се сложи в контекста на по-обхватна социална промяна. Заграждащото се движение възниква насред процесите на демократизация и индустриализация на следвоенна Япония и намира най-ранните си последователи насред хората, които са най-засегнати от тези течения. Разпространението на Будисткото движение Сока Гаккай върви ръка за ръка с експанзията на Японската икономика в интернационалната сфера. Всичко това се случва в зависимост от опитът на хората живеещи в съвременните, урбанизирани обстановки. Сравнени с традиционалните системи, в които нечие име, клас, обкръжение малко или много определят неговите очаквания за животът, животът в съвременното общество става несигурен, зависим до голяма степен от качеството на изборите, които отделният индивид ще направи. Такова самоопределение може да е объркващо и отчуждаващо, но Соока Гаккай учи, че не е задължително да бъде така. Религията предписва ритуален отзив на проблемните области от животът на човека, който служи за насочване на вниманието към възможните отговори на проблема и евентуалните изходи, превръщайки проблемите във възможности – „превръщане на отрова в лек”, както членовете на движението казват. Организират се свиждания на членовете, в които човек може да получи „насоки” от други членове. Религиозното напяване на будистките сутри (лотусовата) не са празен ритуал, а средство човек да фокусира вниманието към проблемите си и решенията им.

Другите причини поддържащи движението Соока Гаккай живо и разрастващо се идват след излизането на групата в световен мащаб и сблъсъкът и с глобалните проблеми като загриженостите за човешките права, влиянието на технологиите върху околната среда, унищожителния потенциал на военната технология и проблмът за етническата толерантност и разбирателство. Те дават допълнителни мотивации на движението и го изкарват отвъд проповядването на определена школа на будизма. Така през 1991 година, когато движението скъсва официални връзки с Ничирен Шошу школата и успява да задържи позииции като съвсем отделна организация.

Като цяло, Соока Гаккай е пример за модернизацията на едно религиозно движение, напасването му към съвременните социални нужди на човекът от големия град и стремежа към непрекъсната промяна и усъвършенстване.

3. Комейтоо – политическата ръка на Соока Гаккай

В очите на членовете на Соока Гаккай има значителна причина да се страхуват от държавната власт. Сектата е създадена през 1930г. като ръка на Ничирен Шоошу, една от 38те организации претендиращи да представляват Ничирен будизма. Основателят на сектата Тсунесабуро Макигучи се старае да реформира училищната система и да се включи изучаването на Ничирен, но самата идея е достатъчна, за да го вкара в затвора. Макигучи умира зад решетките, но последователят му Джосей Тода оцелява присъдата в затвора и повежда Соока Гаккай. Тода вярва, че политическото влияние е ключът към предпазването на Соока Гаккай от преследване и движението започва да издига собствени кандидати за местните избори през 1955 година. Две години след смъртта на Тода през 1958 година, Дайсаку Икеда, дългогодишно длъжностно лице на организацията поема президентството и ускорява усилията за присвояване на политическо влияние. Тошимизу Рю, първият политически стратег и старши член на Соока Гаккай до преди напускането му през ’91, помага за направата на план през ‘60те за спечелване на позиции в Токио и други големи градове. През 65-та Комейтоо спечелва 23 места от общо 120 на Токийското събрание и от тогава насам представлява опорна точка на силата във фрагментираната камара. „Използваха позицията си, за да спечелят влияние над градските представители, токийския бюджет и особено полицейския бюджет.” – казва Тошимитсу Рю.

Според Рю, Икеда е този който трансформира стратегията на Соока Гаккай от защитна към стремеж за политическа сила. През ’64-та Икеда формира Комейто и спечелва 25 места в долната камара на парламента. През ‘70та след като Комейто се опитва да спре разпространението на книга критична към Соока Гаккай се развихря скандал и Икеда заявява, че движението решава да стои извън политиката и Комейто ще остане независима партия. Но всеизвестното мнение е, че Соока Гаккай все още стоят твърдо зад Комейто, макар и да твърдят обратното. „Това е лъжа”, казва Рю, „На повърхността се преструвахме, че Комейто е независима, но винаги е била политическата ръка на организацията”.

Старанието за въздействие върху управлението на страната може да се обясни и от корените на движението. Ничирен живее през периодът Камакура (1185-1333), период наречен mappo, период на смут и заблуда. Оказва се, че е трудно да се очаква цялото общество да приеме „Истинският Будизъм” на Ничирен независимо от неговото и това на учениците му старание. Затова Ничирен достига до извода, че идеалното общество би било възможно да се осъществи единствено чрез хората на влиятелни позиции, т.е. чрез политика. Ришшо анкоку рон (Трактат за осигуряването на мир в страната чрез пропагандирането на Истинския Будизъм), един от основните трудове на Ничирен, може да се разбере като предложение за създаването на мирна и просперираща страна базираща се на такова съзнание.

В този ред на мисли, би могло да се каже, че следвоенната дейност и създаването на Комейтоо са вярни на духа и ученията на Ничирен.

Макар и по религиозно-идеологичен начин, членовете на Соока Гаккай са поощрявани да гласуват за Комейтоо, което предоставя на партията една сигурна и постоянна база от гласоподаватели и поддръжници. Организацията притежава една доста дръзка система за набиране на нови членове – всеки от съществуващите и новоприети членове е длъжен да привлича близките до него хора – роднини и съседи към групата. Членовете също така са готови да предоставят голяма част от доходите си на групата – „Последователите на Соока Гаккай вярват, че ще бъдат компенсирани по някакъв начин до краят на животът си” – казва Йошиюки Вакаматсу, 62 годишен работник във фабрика. Годишният фонд на групата набавя над 2 милиарда ам. долара.

Политическата ръка на Соока Гаккай постепенно набира сила и влиятелност, а японците вече имат лош опит с въвличането на религия в политическото управление от предвоенна Япония и култът към Шинто. Макар и да е трудно Соока Гаккай да се нарече култ, името на организацията всява страх в много японци.

4.Тъмната страна на Соока Гаккай/Комейтоо и бъдещето на организацията

Най-голямата уязвимост на Соока Гаккай е тъмната и страна. Ничирен е бил дълбоко нетолерантен към останалите будистки секти. Той настоява, че последователите на Дзен са „дяволи” и оправдава агресивност и дори насилие за защитата на сектата и за подтискането на противниците. На два пъти бива прогонван от Камакурското правителство заради предричането му на бедствия и чуждестранни нашествия ако правителството не потъпчат останалите секти. Соока Гаккай споделя агресивния аспект на Ничирен. Тя е отворено враждебна към останалите вероизповедания, и към членовете си, особено по-важните, когато решат да напуснат..

Според бивши поклонници, Соока Гаккай шпионира собствените си редици, проследявайки и сплашващи тези, които се колебаят във вярата си. Шуичи Сануки, редактор на ежеседмичния вестник за членовете на „Асоциация на жертвите на Соока Гаккай”, твърди, че е наблюдавал шпионажният апарат на организацията в Токио. Той напуска заедно с много други разочаровани членове през 1991, когато Ничирен Шошу, който предоставя духовенството на организацията се ядосва от опитите на Икеда да превземе религиозното крило и го отлъчват. Сануки споделя, че е получавал смъртни заплахи по телефона и членове на „Асоциацията на домакините на Соока Гаккай” са се свързали с жена му и се опитвали да я накарат да се разведе с него. Той казва: „Знам какво организацията прави с хората, които смята за врагове. Всеки, който я критикува е в опасност.” От страна на Соока Гаккай решително се отричат подобни тормози.

Страхът в Япония от религиозни организации се засилва през ’95 година когато малката екстремистка групировка Оом Шинрикьо провежда атака над Токийското метро, изпуска смъртоносен газ, убивайки 12 човека и ранява стотици.

Много коментатори се страхуват от проспектът подобна партия да завземе политическата власт. Разбира се това би било малко вероятно, но опасенията произлизат от там, че за гласоподавателите на Комейто най-важен е харизматичният ръководител на Соока Гаккай – Дайсаку Икеда, в когото лежи и цялата власт. Това само по себе си се противопоставя на демокрацията, а и противоречи със установената конституция след войната.

През ’94 година Комейтоо се разделя на две части. Едната част се присъединява към Шиншинтоо, а другата формира Комей – независим поддръжник на Шиншинтоо. През ’98 обаче Шиншинтоо се разпада и членове на бившата Комейто се присъединяват към Комей и основават Новата Комейто (японците я наричат само Комейтоо). Новата Комейтоо променя политиката си и предприема по-консервативна позиция и балансирана политика. Партията агитира редукцията на централното правителство и бюрокрацията, повишена прозрачност в обществените въпроси, повишена автономност на префектурите и повишаване на ролята на частния сектор. В отношение на външната политика, партията е пацифистка – желае да елиминира ядрените оръжия и военните действия като цяло. С това Новата Комейтоо се надява да постигне „зората на новата цивилизация за човечеството.”

Но през ’99 година партията противно на идеалите си се съюзява с управляващата либерал-демократична партия и влиза в парламента. Въпреки несъвместимите политически виждания на двете партии те си сътрудничат успешно до ‘09та година когато губят изборите за сметка на Демократичната партия. Голяма част от обществото обвинява либерал-демократите за съюзът им с партия, която е подкрепяна от религиозна организация, а членовете на Соока Гаккай остават недоволни от този ход на Новата Комейтоо. Независимо от публичното недоволство, партията тврди че, по време на властта си, се е стремяла да запази основните си цели и да ги налага като се опитва да се спогоди с партньорите си от коалицията.

Това може би е признак за поредната промяна и еволюция за партията, а и за Соока Гаккай. Може би възлагането на прекомерно голяма сила в ръцете на религиозна организация би се оказало изключително опасно. Голямо е и съмнението и мистерията над степента на връзката между Соока Гаккай и Комейтоо. Ще е нужно още време докато стане ясно дали тази модерна религиозна организация и партията Комейтоо, която е подкрепяна от нея, са нещо повече гладна за сила и пари криминална, религиозна групировка или са това, което се опитват да ни покажат на повърхността.

Източници:

Aruga Hiroshi, Noriyushi Tamaru, Brian Wilson, David Machacek; Oxford Press – “Global Citizens: The Soka Gakkai Buddhist Movement in the World”

Asia Program Special Report – 2004

MOOS, Felix - Religion and Politics in Japan: The Case of the Soka Gakkai

Time Magazine

Website of Soka Gakkai International

Website of New Komeitoo

икебана

2010-03-03T22:07:00.000-08:00

Представяне на известното Японско изкуство Икебана
Думата „икебана” обикновено е разбирана като "японско изкуство за подреждане на цветя", но в икебана се използват живи клончета, лозови пръчки, листа, житни растения, зърна, плодове, семена, цветя, както и сухи растения. Всъщност в икебана могат да се използват всички естествени материи, а съвременната икебана включва стъкло, метал и пластмаса. Като традиционно японско изкуство икебана има символичен характер, както и декоративна употреба. Използването на живи ефимерни цветя и клончета прави измеренията на времето неразривна част от създаването на творбата. Съотношението на материите, стилът на подредба, големината, формата, структурата, обемът и цветът на използвания съд, мястото и поводът са от особено голямо значение. През 500-годишната си история икебана приема най-различни форми от обикновена украса за дома до огромни пейзажи и новаторски скулпторни елементи, които могат да запълнят цяла изложбена зала. Заедно с многото и най-различни форми на икебана продължава развитието и проучването и на традиционните й форми. Практикуването на икебана, наричана още кадо или "Пътят на цветята", се възприема и като форма на медитация - смяна на сезоните, време и промяна. Религиозният произход и здравата връзка с естествения цикъл на живот, раждане, растеж, смърт и прераждане придават на икебана дълбоко духовно звучене.

Произход и развитие
Разнообразието на японската природа и древният земеделски начин на живот предопределят факторите за развитието на икебана. Голямо влияние оказва също и въвеждането през 6 век на Будизма от Китай и заедно с него обичаят да се поднасят цветя (куге) на Буда и на душите на мъртвите. Първоначално букетите са били с проста симентрична композиция от три стръкчета, но в началото на XVII век се появява стилът рикка (буквално "изправени цветя"). Той е въведен от будистките монаси от школата Икенобо. Тази претенциозна подредба се е правила във високи бронзови вази и за нея е била необходимо голямо техническо умение. Основният елемент символизира небето или истината и обикновено е асиметричен като сочи надясно или наляво. По-късно той заема централно и вертикално положение. Останалите многобройни клончета, всяко от които има собствено символично значение и декоративна функция, се поставят в центъра и образуват сърцевината на своеобразна сфера. Като цяло рикка е микрокосмос, който представя цялата вселена под формата на природна картина. Основните елементи на този стил - асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина, оказват силно влияние на по-късните форми на икебана.

Пълна противоположност на рикка е опростената чабана (буквално "чайни цветя"). Тя възниква през XVI век като част от чайните церемонии (чаною). Композицията се състои от едно или две клончета или цветя, поставени в малък съд. Чабана дава основата на друг стил - нагеире (със значение "вмъквам"), при който малко на брой елементи се подреждат във висока ваза. При този стил се използват едва доловими технически средства, които предизвикат поетическо вдъхновение от естествената красота. Стиловете рикка и нагеире предопределят последвалото развитие на икебана. От една страна се набляга върху сложните техники, размаха на композицията, символизма и фиксираните стилове, а от друга на спонтанността, опростеността, многозначността и почитта към естествения характер на самите материали. Противоречието на двата стила поставя началото на бъдещото развитие на изкуството.

През периода Едо (1600-1868), Япония се радва на мирни години и стабилен икономически растеж. Икебана, първоначално занимание на будистките монаси, представителите на двора и аристокрацията, започва широко да се практикува от самураи, богати търговци, както и от други съсловия, включително и от жени. През този период стилът рикка става все по- скован и формален и възниква нов по- опростен стил наречен сейка или шока (от китайски - "живи цветя"), който добива широка популярност. Този стил е официален и композицията е съставена от три клончета, поставени така, че да образуват разностранен триъгълник. Много школи налагат свои стилове в подредбата, но трите клончета стават известни като съответно тен (небе), чи (земя) и джин (човек). Различни варианти на този стил се преподават като въведение в икебана дори и в съвременните школи.

Друго важно събитие през този период е появата на бунджинбана, подредба правена от литератори. Тя изразява чувствителността на китайските ученици и художници. Японската подредба бунджинбана оказва голямо влияние върху стила нагеире, който се развива от стила чабана. Тъй като стилът бунджинбана се използва като начин за лично изразяване, подредбата има нерелигиозен характер и се композира за конкретния случай доста различна концепция от аскетич-ността на чайните или официалността на рикка или сейка. Освен това китайският произход на този стил добавя цветови и литературни нюанси.

Съвременната икебана

Отварянето на Япония към западното влияние през периода Мейджи (1868-1912) води до много промени във всички сфери на живота. В икебана се появява стилът морибана (буквално означава "отрупани цветя"), създаден от Охара Уншин (1861-1916) - основател на школата Охара. Този стил напълно революционизира изкуството. Докато при традиционните стилове елементите са събрани и се разклоняват от една точка, Охара използва различни приспособления, с които подрежда елементите по цялата повърхност на плитки съдове - суибан (буквално означава "воден басейн"). Това позволява употребата на нови внесени в страната материали, които не биха могли да бъдат използвани в традиционните стилове. Този стил дава възможност и за създаване на пейзажни стилове - шенкей, които изобразяват природни картини по чисто натуралистичен, а не символичен начин. Друг важен иноватор е Адачи Чока (1887-1969). Той работи морибана и описва композициите си просто като "украса".

Нововъведенията продължават с появата на нови съвременни школи. Тешигахара Софу (1900-1979) основава школата Согецу и поставя началото на икебана като съвременно изкуство, което стимулира свободния творчески изказ. През следвоенния период авангардните композиции зен ейбана увеличават възможностите на икебана чрез въвеждането на абстрактен скулптурен и сюреалистичен подход и редица нови материи. Освен това традиционните школи като Икебоно запазват собствения си класически стил, но развиват и съвременни версии на стиловете рикка и сейка и добавят модерни елементи като морибана към учебните си програми. Днес определящи са три големи школи - Икебоно, Охара и Согецу, всяка от които имат по повече от 1 милион последователи, но освен тях съществуват и хиляди други големи и малки школи. Много школи откриват свои клонове и преподават икебана по целия свят, а през 1956 г. в Токио бива основава организацията Икебана Интернешънъл, която поощрява изкуството в глобален мащаб.

Икебана се практикува от много обикновени хора, които не принадлежат към никоя школа, тя е съществена част от японското ежедневие. Различни композиции украсяват дома през цялата година, а някои специфични материи се използват само за специални случаи и празници. Вечнозеленият бор символизира вечността и е предпочитан елемент за Нова година; обикновено той се композира в съчетание с бамбук - символ на младежката приспособимост, и цъфнали кайсиеви клончета символ на достопочтените старини. На 3 март за Деня на куклите (Хина-мацури), познат още под името Фестивал на девойките, цъфнали клончета от праскова се добавят към традиционните кукли. Японските перуники символизират мъжката сила и се композират на 5 май - Денят на детето, а бамбукът е част от украсата за Танабата - Фестивалът на звездите, който се състои на 7 юли. Японската трева пампас, типично есенно растение, се използва през септември, когато хората се събират да гледат луната (цукими).

Основни подходи и техники

Цветята трябва да имат много вода, за да останат свежи колкото се може по-дълго време. Използват се редица техники, с които се запазва свежестта на цветята като, например, смачкване, варене или горене на краищата на стъблата и употребата на различни химикали. И все пак най-разпространения метод е да се отреже основата на стъблото под вода (мизугири) непосредствено пред употреба. За да се съживят повехналите цветя, стъблата им се отрязват под вода и листата се оставят потопени най-малко 30 минути.

Днес най-разпространени са два вида икебана: морибана и нагеире. Докато морибана се подрежда в плитък съд върху кензани (специални поставки с метални "игли" за закрепяне на растенията), то при нагеире елементите се композират във високи вази и се поставят в желаното положение посредством най-различни методи.

При използването на кензан, долния край на растения с дебели стъбла се отрязва под ъгъл и се прави лек прорез отдолу по продължение на стъблото, така че растенията лесно да могат да се закрепят върху иглите на кензана. Препоръчително е цветята и растенията с меки стъбла да се подрязват хоризонтално, да се поставят в изправено положение и чак тогава да се прегъват напред или назад под желания ъгъл. Когато се използват тревни растения, чиито стъбла са по-тьнки от иглите на кензана, за по-голяма устойчвост към долната им част се привързва парче от същия или друг елемент.

При композирането в дълбоки вази при повечето материали се използва метода на сгъването (оридоме). Стъблото на растението се опира върху устата на съда, прегъната му част е във вътрешността му, а основата може да достига дъното на вазата. Методът киридоме се прилага при растения с дебели стъбла - основата на стъблото се отрязва под ъгъл и се поставя директно на стената на вазата. Друг метод (йоко-варидоме) използа напречно поставена дъсчица - основата на клончето се разцепва по дължина, дъсчицата се закрепва стабилно във вътрешността на съда и растението се поставя под прав ъгъл. Когато се използва вертикална подпора (тате-варидоме), основата на растението се разрязва вертикално и се закрепя за подпората. Основата на подпората се опира на дъното или на стената на вазата.

Как да изберем подходящ съд

Цветята трябва да имат много вода, за да останат свежи колкото се може по-дълго. По принцип може да se използва абсолютно всичко. Обикновено се ползват бронзови, керамични и лакирани вази, бамбук и дори кратунки. Съдът, в който се прави композицията обаче служи не само за да "държи" елементите, а и е неразривна част от нея.

Когато се използва широк плитък съд (суибан) голямо значение за успеха на композицията играе начинът, по който е използвана повърхността на водата способността й да отразява и усещането за прохлада, което носи през лятото. Съдове от неръждаема стомана, стъкло и различни изкуствени материи навлизат в широка употреба в съвременната икебана, но когато се прави композиция в прозрачен съд, трябва да се обърне специално внимание как изглежда вътрешността на съда. Независимо от това какъв съд е използван, дъното му трябва да е чисто и концентрично. Когато използвате висока ваза е препоръчително да не натъпквате гърлото й с елементи.

Акцент върху естествената красота

Усвояването на едно изкуство изисква дълга практика под ръководството на добър учител, но има някои основни положения, които се признават от всички школи. Първо, човек трябва да осъзнае, че начинът, по който изглеждат растенията в етествената си среда, трябва да бъде основата на всяка една композиция. След като биват отрязани и откъснати от природата, растенията стават елементи за композиция със свой, собствен уникален характер. Когато се избират елементите трябва да се има предвид общата им форма, а не отделните детайли. При камелиите например, е важен целият клон и по-точно листата, а не цветовете - те могат да бъдат премахнати от естественото им положение и поставени на други места в композицията, където да имат по-голям цялостен ефект. Прегъването на клончетата им придава грация, но така може и да се изправи някоя нежелана крива. Премахването на нежелани детайли е важно умение, а подрязването на клоните цели подчертаване красотата на линията. Откъсването на цветове от черешови и сливови клончета не само изчиства линиите, но и подчертава красотата на оставащите цветове.

Всички естествени материи могат да бъдат използвани за линии, повърхност, цветове или пълнеж. Широко листо например може да бъде силен фон, но то може и да бъде поставено настрани, за да създаде линия. Всички цветя имат лицева част, която сочи в определена посока. При подреждането на цветя, човек трябва да реши дали да постави цветето с лице, в профил или с гръб към наблюдаващите. По принцип цветята се използват с листата им, но листата на перуниката или нарцисът обикновено се отделят от стъблото, подреждат се в по-добре изглеждащи групи, след което отново се прикрепят към цветето. Така те изглеждат едновременно естествено и ефектно.

Използвани източници на информация:

http://www.clickjapan.org/Art_japonais/ikebana.htm

http://pagesperso-orange.fr/famille.delaye/Ikebana/espritikbn.htm

www.pomagalo.com

за японските градини

2010-03-03T22:04:00.000-08:00

1. Въведение
Традиционната японска градина съчетава множество характеристики, надграждани в продължение на векове. Изтънченото изкуство на японската градина е тясно свързано и с калиграфията и рисунките с туш. Нейните черти се оформят в продължение на векове и отразяват различни философии и естетически възгледи. Тя е част от живота на японеца и източния светоглед и е място за самовглъбяване и медитация.
2. История на японската градина
Японските градини се появяват за първи път през 592 г., по време на управлението на императрица Суико. Предвид значително развитото изкуство се смята, че датират към много по-ранен период. Най-ранните от тях включват изкуствени хълмове, декоративни езерца и много други елементи, които и до днес присъстват в японската градина. През 607г. китайският император Суи Янг Ти нарежда построяването на огромен императорски дворцов комплекс, включващ и градина, в която са донесени всякакви дървесни видове и диви животни. Японският пратеник Оно но Имоко я посещана през същата година и остава впечатлен от нейната красота, “която не може да бъде сравнена с нищо познато на хората”. Четири години по-късно корейският майстор Мичико но Такуми построява за императрица Суико градина в Нара. Подобно на градината на китайския император първият прототип на японска градина включва основно островчета и изкуствени езерца. Вероятно от тук да възниква стилът “сансуи” или “планински поток”.
С развитието на търговията между Япония и Китай през периода Нара (710-794г.сл.Хр.) градините започват да изразяват тепърва навлизащите будистки и таоистки идеи, пречупени през шинтоисткия светоглед на японеца. Това първо значително влияние е последвано от много промени в японската култура. Започва изграждането на изтънчени градини в дворците на аристокрацията. В тях са отглеждани и животни, птици и риба, за да има усещане за движение. Използвани са най-вече като място за провеждане на срещи и приеми на знатни хора.
През 794 г. столицата се мести от Нара в Киото и започва т.нар. "класически" период на Япония. Периодът Хейан (794 - 1185г.) е белязан от благоденствие, изкуствата се развиват. Градините са величествени, повлияни от стила Шиндензукури. С идването на будизма самовглъбяването и съзерцанието са основната тема, около която се върти подредбата на градината. Практиката на издигането на камъни “ishi wo tateru ”е основен белег на градинската архитектура от Хейан. Смятало се е, че подредбата на камъните би била безсмислена, ако не се намира в рамка. Това е и причината често да са подреждани така, че да се виждат през спалните помещения.
През 894г. императорският двор заповядва прекратяването на търговските отношения между Китай и Япония. По този начин донесените от Китай идеи започват да се интерпретират и надграждат изцяло през японския светоглед. С оглед на разпространението на будизма няма нищо чудно в това, че именно той оказва най-голямо влияние за появата на дълбоката меланхолия в японската градина. В Сакутеики– “Пътят на градинарството” - се казва, че градината се строи в духа на заобикалящия го пейзаж, в хармония със заобикалящите го планини. През Х век японската аристокрация приема будизма. С разпространяването на вярата в рая, наречен Джоудо (чиста земя), градините започнали да се оформят по подобие на Джоудо описан в свещените книги и религиозни трактати. В този стил кристализират някои от най-древните модели на японската градина. При тях фокусът е езерото с дъговиден мост до централен остров. Към края на периода Хейан е основана будистката школа Чиста земя, според чието учение раят може да бъде постигнат в един-единствен момент. Аристокрацията започва да конструира градини, които да са своеобразна имитация на рая на Амида Буда. Дори когато са описвани в писмени документи, с цел да се предаде тяхната красота, градините са сравнявани с рая на Амида Буда . Именно по това време се появава и Сакутеики – най-ранният писмен документ, който разглежда градинарството като естетическо изкуство. В него са компилирани принципите, които се следват при подредбата на японската градина. Сакутеики съдържа не само основната теория и философия на градините от Хейан, но и различни упътвания за построяване на изкуствени езера, пътеки, чакъл, като също така забранява накои практики. Заедно с китайските принципи на Фън Шуи, японците развиват и своята теория за някои природни обекти. Например, вярването, че ками съществуват в природата като “goshintai” – шинтаи не представляват ками, те са временно обитавани от тях. Обикновено шинтаи са предмети, произведени от човека, като огледала или бижута, но могат да бъдат и сред природата – камъни, планини, дървета,водопади и т.н. Сакутеики включва четири основни принципа, според които се подрежда една японска градина: shotoku no sansui (生得の山水 ) - целта на този принцип е да съгласува умалените планински и речни природни гледки с заобикалящите градината пейзажи, така че да се образува органично цяло и да се уподоби максимално природата; -kōhan no shitagau (湖畔に従う ) - планиране в съответствие с топографията на района, следване на линиите на природата; -suchigaete (数値違えて ) - включване на асиметрични елементи; -fuzei (風情 ) - създаването на усещането за непреходност, на духа на мястото, улавяне на вятъра.
Стилът "Shinden", който се появява през Хейан, е свързан с обръщането към японското изкуство и обичаи, най-вече от страна на по-заможната прослойка на обществото, която може да си позволи да строи градини. Очертанията на тези градини се диктуват най-вече от митовете и легендите. Например поточетата трябва да текат от изток на запад, понеже според древната китайска традиция, изтокът е извор на чистота, а западът е там, където отива всичко нечисто. По-късно Шинден се разклонява на две - градините на дзен монасите, които запазват простотата и минимализма си, и градините на аристокрацията, които отново впечатляват с богатството си от растителни видове и природни форми.
Със свалянето на императорите Таира от клана Минамото през 1185г. се отбелязва краят на Хейан и началото на Камакура (1185 - 1392 г.). Самураите стават управляващата класа. Те са последователи на дзен будизма, който всъщност отразява начина им на живот и е в съответствие с военния им кодекс. Под натиска на будистките монаси, шогунът възобновява търговските връзки с Китай. Така изобразителното изкуство на династията Сунг има същото влияние върху японската градина, което има династията Суи няколко века по-рано. Това влияние се изразява най-вече в по-широкото наблягане върху дзен и подредбата на камъни. С укрепването на самурайската власт, градините започват да се конструират от заможни дзен монаси. Те изразяват предпочитания към различните аранжировки на камъни не само заради естетическото им излъчване, но и заради философските идеи, които въплъщават. Така се появяват множество градини с успокояващи гледки, предразполагащи към самовглъбяване и медитация.
През 1338 управляващата класа отново е сменена, администрацията се връща в Киото. Започва периодът Муромачи (1338-1573). Хълмистите райони на Киото позволяват широката употреба на вода – строят се водопади, заради успокояващия звук на падащата върху камъни вода. По това време е построен и Сребърният павилион (Рьоан-джи) (1433). Петнадесетте камъка, разпръснати върху море от бял чакъл, все още представляват образец за суха японска градина. Сухата градина или "Kare-sansui" е свързана отново с дзен будистката философия. Основните ú мотиви не са смяната на сезоните или природните гледки, а скритите тайни на природата и човешкото съществуване. Градините стават изключително абстрактни. Камъните дори получават имена, с което още веднъж се засвидетелства важното им символично значение.Малките градини на дзен монасите се отличават с простотата си, за разлика от пищните и претрупани градини на аристокрацията. Едно от основните наследства за градинарството от периода Муромачи е практиката да се използват плоски и масивни по размерите си камъни. Тя се въвежда от дзен монаха - градинар Сешу (1420-1506). Сешу пътува до Китай, където изучава пейзажното изобразително изкуство на династията Минг, което използва основно прости и изчистени линии на четката, и го въвежда съответно в градинарството. Приносът на Сешу е огромен и не е чудно, че той е считан за един от великите художници от Муромачи.
Военачалникът Хидейоши постига траен мир през периода Момояма (1573-1603), когато са построени множество градини и резиденции, като императорския дворец в Киото. Дзен будизмът процъфтява. Към края на този период под покровителството на Сен но Рюкю особено популярна става чаената церемония, която поставя акцент върху ‘wabi’ ("крайна простота"). Най-вероятно ‘wabi’ възниква като отговор на прекалената пищност на тогавашната японска градина. Една притча за Сен но Рюкю от 16. век гласи: „Сен но Рюкю построил градина и я заградил с висок жив плет, който скривал гледката към морето. Клиентът, за когото я построил, бил недоволен – докато един ден не се навел да си измие ръцете в езерцето. Оттам през една пролука в плета видял морето и се усмихнал. Както майсторът се надявал, клиентът прозрял идеята на плета. Защото умът ми направил връзка между езерцето и големия океан и по този начин между самия него и безкрайната вселена.” Момояма се характеризира и с появата на о-карикоми - аранжиране на сухи дървета и храсти - азалии, камелии, борчета. О-карикоми се използва особено широко от градинаря-художник Кобори Еншу (1579-1647). Смята се, че най-голямо развитие това изкуство достига с неговия живот. На Кобори Еншу се приписва възникването на градината за разходки, където човек трябва да се разхожда по точно определен маршрут, за да види всичките ú страни .
През периода Едо (1603-1867) Япония за пореден път се затваря към света. Столица става новопостроеният град Едо (днес Токио). Понеже теренът в Едо е равен, започва изграждането най-вече на големи езера, докато водопадите са рядкост. Ролята на самурая вече има по-малко значение, а търговските класи започват да се развиват. Те съвсем естествено строят и свои градини. По този начин градината спира да бъде изкуство на дзен монасите и става средство за печалба - занаятчиите не се интересуват толкова от символното или философското ú значение, колкото от възможността да копират вече съществуващи образци. Градинарството се превръща в професия, която носи печалба. Понеже повечето градини са малки, все по-обща става практиката планировката да се насочва в такава посока, която ще ги разшири оптично, например като се използва wabi-практиката. Продължителният период на просперитет дава началото на нов стил в японското градинарско изкуство – синтез на всички вече съществуващи. Явлението се нарича kaiyu (много удоволствия), при което различни градини се комбинират – често около езеро в центъра и по този начин предлагат на посетителите поразителни смени на пейзажа, докато те се разхождат из градината. Появява се и елементът, който днес се счита за най-важен в японската градина - shakkei ("заимствани" гледки).
С реставрацията Мейджи (1868-1912) императорът се връща на власт, а САЩ настоява за прекратяване на изолацията с цел да се възобновят търговските отношения между страните. Градинарството е повлияно от западни идеи - изграждане на обществени паркове, цветни лехи, морави и алеи. По своеобразен начин те до някаква степен те също повлияват на вече доста богатата традиция на японската градина. Токийският национален парк Шинджуку Гьоен, със своите големи пространства с обширни тревни площи, е пример за това влияние.
3.Основни принципи при изграждането на японските градини
При изграждането на пейзажите създателите на градини следват три основни
принципа. Това са умален мащаб, символизъм и "взаимствани пейзажи".
Първият принцип се отнася до умаляването на планински и речни природни гледки, така че да образуват органично цяло. Така могат да бъдат създадени идеализирани пейзажи от планинско селце в сърцето на големия град. Символизмът включва много абстракции, като например белия пясък, който представлява морето. Проектантите "взаимстват" пейзажи, като включват гледката зад градината - планината или океана - като неразделна част от композицията.
Според една от философските школи основната конструкция на японската градина са скалите и начинът, по който те са подредени. Древните японци вярвали, че обградените със скали места се обитават от богове и затова ги наричали амацу ивасака (небесни прегради) или амацу ивакура (небесни места). По същата логика гъста горичка се наричала химороги (божествена ограда), а рововете и потоците се смятало, че заграждат свещена земя и ги наричали мицугаки (водни прегради).
4. Характерни елементи на японската градина
4.1.Водата
Япония е страна, обградена от море, което предполага и изначалното почитание към морето в японската култура. Поради тази причина водата е един от най-важните елементи в японската градина. Един от най-разпространените стилове е "chisen", при който малко езеро се разполага в по-голяма част от градината. Водата не се тачи като стихиен елемент, а като символ на морето. Използваното количество вода няма никакво значение - дори ако мястото е много малко, човек трябва да може да изпита естетическа наслада и от най-малкото каменно корито с вода. Няма значение и дали водата присъства наистина - в стила "karesansui" тя се символизира от сив чакъл или пясък, като присъствието на самото море се отбелязва с определени бразди и форми по пясъка.
4.2. Камъни.
Камъните олицетворяват светлата, положителна мъжка сила, наречена ян. Всеки камък се подбира по форма, структура и цвят. При това много е важно камъните да не лежат поотделно, а да се вписват органично в ландшафта, създавайки илюзията, че повърхността, върху която са поставени, е само малка част от онова, което е скрито и невидимо за окото. Много често те са с вулканичен произход - гранит, хлорит, базалт и др. Композицията се състои най-често от нечетен брой камъни: седем, пет, три. Важен елемент на японската градина са каменните пътечки. Камъните се подреждат така, че дългата ос да е перпендикулярна на посоката на пътечката, а неравната страна на камъка - зарита в земята. За японците съществуването на море без острови е немислимо. Създаването на тези острови от камъни в една символизираща морето градина е до голяма степен взаимствано от внесените от Китай практики. Схващането за "shumisen-shiyo" или "утопия, свещено място" е пресъздадено и в градината. Островът на вечното щастие, наречен Хораисан или Хораиджима, става важен детайл на японската градина. По-късно, под влияние на будизма, този остров е заместен от "shumisen" - легендарната планина, където се вярва, че е живял Буда. Често двете понятие са били равнозначни. Сред тези образци влиза и "островът на костенурките" като символ на дълголетието и непреходността, понеже според китайската митология костенурката живее десет хиляди години. Друг символ на благоденствието е "kibune" или "кораб на съкровищата", който плава из моретата - той се представа чрез композиция от няколко камъка. Такива острови са недостижими за обикновените хора заради свещения си характер, поради което не се строят и мостове, които да водят към тях. Има и острови (nakajima ) , които нямат свещен характер, и върху тях могат да се извършват чаени церемонии или да се строят сенчести навеси. В сухите градини островите се представят чрез камъни в чудновати форми, поставени сред чакъл или пясък. Самите японци оценяват неравната брегова линия на страна си, която вдъхновява поръбването на сухите езерца в градините с камъни, чакъл и пясък. Този стил става толкова разпространен, че думата “шима” – “остров”, се използва и със значението на градина в продължение на няколко столетия. Самобитен стил в изкуството на подреждането на камъни е "sanson" - "тримата Буда". Представлява три издължени камъка поставени във вертикално положение. Най-високият от тях, разположен винаги в средата, символизира Буда, а другите два - двама Бодхисатви. Това подреждане най-вече представа Хораисан, "shumisen" или водопад.
4.3. Мостове
Мостчетата са изработени от най-разнообразни материали. Те могат да бъдат каменни, дървени, от бамбук, могат да бъдат прави и дъгообразни. В по-ранните градини те водят към централноразположен остров, като преминаването през моста е като преминаване в друг свят. Също така може да става въпрос и за преминаване от света на човека в света на природата, на едно по-високо ниво.
4.4. Фенери
Фенерите в японските градини са най-често каменни. Те се подреждат по дължината на различни пътеки и алеи. Появяват се във връзка с чаената церемония и са важен елемент на чаената градина (Чанива). Символизират някой от четирите елемента – вода, въздух, огън или земя. Каменните и дървените фенери са символ на светлина - запалени или угаснали.
4.5. Плет, преграда, стена.
Понякога леки декоративни огради разделят градината на по-малки дворове, за да не се наруши основното й предназначение - да бъде убежище на спокойствие, място, където духът може да почива и душата да се обогатява. Те не са особено тясно свързани с концепцията на дзен, но очертават пространството, като стават част от цялото. Също така портите и пролуките в тях могат да се разглеждат като мостове.
4.6.Растения Растенията в градините обикновено се свързват с духовния и физическия живот на японците. Широко разпространен е борът - "tokiwa". Като вечнозелено дърво той има значение на дълголетие и щастие. Черните и червените борчета символизират съответно положителните и отрицателните сили в природата. Японският черен (или мъжки) бор "omatsu" представя първоначалната сила, а червеният (или женският) бор "mematsu" - втората, последната сила.
5.Основни видове японски градини
5.1.Градини Цукияма В тези градини се създават миниатюрни репродукции на природни гледки, най-вече известни такива от Китай или Япония. За тази цел се използват езера, поточета, хълмчета, камъни, дървета, цветя, мостове и пътеки. Градините Цукияма имат различни размери, различен е и начинът, по който се наблюдават. По-малките се гледат от една-единствена точка – например от предверие на храм. В по-големите градини има определен маршрут от пътеки, през който трябва да се мине, за да се наслади човек на всичките гледки.
5.2. Градини Каресансуи Градините Каресансуи (”枯山水”,”Пресъхнал градински поток”) представляват сухи пейзажи и са повлияни най-вече от дзен будизма. Както личи от името, в тях няма вода, а чакъл или пясък, който я символизира. Браздите в пясъка символизират течението, а чакълът – океана. Камъните се избират според формата си, а туфите и мъховете служат за допълнителна декорация. Всичко това представя абстрактно езера, морета, реки, лодки, планини. Те са място най-вече за медитация, като се вярва, че именно в моменти на самовглъбение човек може да чуе звука на водата.
5.3.Чанива Чанива са градини за провеждане на чаени церемонии. В тях има ”чаена къща”, в която се провежда самата церемония. Планирани са в съответствие с принципите на ”чадо” (”пътят на чая”). Пътеки или вериги от камъни и каменни фенери водят към чаената къща, където има и каменно корито с вода (tsukubai), където се извършва ритуалното пречистване на участващите в церемонията. Чанива могат да бъдат малка част от по-голяма градина. Важно значение имат и преградите и плетовете, понеже те осигуряват изолацията от външния свят. Извървяването на пътя по камъните символизира прехода в света на духовното.
5.4. Градини за разходка – „шую”
Тези градини са повлияни от градините за чаени церемонии. Уникалната им черта е, че те никога не се разкриват цели от една гледна точка. Тяхното възприемане става с постоянна смяна на разположението. Наблюдаващият трябва да се разходи из цялата градина, за да и се наслади напълно. Пътеката минава през различни нейни части, на принципа на разкриването и скриването. Някои места дори са с неравен релеф, по-високи или по-ниски, защото целят точно определена посока на погледа. Вярва се, че така се стига до просветление и съживяване на духа. И тук присъства символизмът на будистката философия.
6.Заключение
Японската градина има изключително важно място в естетическото съзнание на японеца. Тя дотолкова се разграничава от това, което се възприема като градина на запад, че някои по-възрастни японци дори си спомнят как като деца са упреквани да не играят в градината, защото тя не е място за игра.
Макар в продължение на 1400 години японските градини да се променят в много отношения и да се обособяват в различни стилове, основната им философия се запазва непроменена. Те са място на среща между хармонията и красотата на природата и техните възприематели. Както казва Тейджи Ито, автор на книгата „Градините на Япония”, „Красивият ум е най-важен за създаването на една красива градина ”.
7. Източници
1) http://books.google.bg/books?id=7Eunlt5YbXcC&source=gbs_navlinks_s
Sakuteiki Visions of the Japanese Garden: A Modern Translation of Japan's Gardening Classic, Jiro Takei, Keane,M.P. , 2001
2) http://www.thejapanesegarden.com/esthetics.html

3) http://library.thinkquest.org/27458/nf/gardens/flatgardens.html

4) http://fdrummond.www2.50megs.com/history.htm

Писма от един майстор на Зен до един майстор на сабята

2010-02-05T19:12:00.000-08:00

Както се предполага, аз като майстор на бойните изкуства не се бия за победа или за загуба, не ме засягат сила или слабост и нито напредвам с крачка, нито отстъпвам с крачка. Врагът не ме вижда . Аз не виждам врага. Като прониквам в мястото, където небето и земята все още не са разделени, където Ин и Янг все още не са пристигнали, аз постигам ефекта бързо и по необходимост.

Както се предполага е означение за нещо, което аз не твърдя със сигурност. Първоначално този йероглиф е бил разчитан като капак. Например, когато върху ред кутии се слага капак, макар и да не знаем със сигурност, какво е сложено вътре, ако използваме въображението си, ще улучим мишената шест седем пъти от десет. Това аз също не твърдя със сигурност, но по опитен път схващам, че би трябвало да е така. Всъщност това е писмен знак, кото използваме дори и за неща, които наистина твърдим със сигурност. Правим това от скромност, за да се смирим и по този начин да не изглеждаме като всезнайковци, когато говорим.

Майстор на бойните изкуства - точно това означават йероглифите.

Да не се биеш за печалба или загуба, да не те засягат силата или слабостта - това значи да не се стремя към победа, нито пък да се безпокоя от загуба и да не ме засяга въздействието на силата или слабостта.
Нито напредвам с крачка, нито отстъпвам с крачка - значи, че не предприемам нито една крачка напред, нито една крачка назад. Победата се постига, без дори да помръднеш оттам, където си.

Ме от Врагът не ме вижда се отнася за истинският ми Аз. То не значи онова мое аз което се възприема от сетивата.
Хората лесно виждат аз.а възприеман от сетивата. Рядко се случва да различат Истинският Аз. Затова казвам: Врагът не ме вижда.

Аз не виждам врага - тъй като моят собствен поглед не е насочен към възприемания от сетивата аз, за мен бойното изкуство на този възприеман аз на врага е невидимо. Макар че казвам Аз не виждам врага, това не значи , че не виждам врага точно пред самите ми очи. Да си способен на виждаш едното, без да виждаш другото - това е нещо много рядко.
Е, добре - истинският Аз е онзи Аз, който е съществувал преди разделянето на небето и земята и преди да са били родени баща ми и майка ми. Този Аз е аз-ът вътре в мен, в птиците и зверовете, в тревите и дърветата и във всичко съществуващо. Той е точно онова, което наричат природа на Буда.
Този аз няма каквато и да е форма, няма рождение, няма смърт. Това не е аз, който може да се види с помощта на сегашните ти физически очи. Само човекът, получил просветление е способен да го види. За човека, който вижда това, се казва, че е прозрял в собствената си природа и е станал Буда.
Било много отдавна, когато почитаният от целият святУчител отишъл в Снежните планини и след като прекарал шест години в страдание, станал просветлен. Това е всъщност просветлението на Истинският аз. Обикновеният човек не притежава силата на вярата и не познава постоянството, даже и за период от три или пет години. Но онези, които изучават Пътя са абсолютно прилежни десет или двадесет години по двадесет и четири часа на ден. Те натрупват голяма сила на вярата, говорят с онези, които притежават мъдрост и презират бедите и страданията. Като творец загубил творението си, те не отстъпват и капчица от взетото решение. Те мислят в дълбочина, натрупвайки въпрос след въпрос. Накрая те достигат до мястото, където се стопява дори будистката доктрина и будисткият закон и естествено че са способни да видят света на духа.

Като прониквам в мястото, където небето и земята все още не са се отделили, където Ин и Янг все още не са пристигнали, аз постигам ефекта бързо и по необходимост .

Това означава да спреш окото си върху мястото, което съществувало преди небето да стане небе и земята - земя, преди Ин и Янг да започнат съществуването си. Това значи да използуваш нито мисъл, нито разсъждения, а да гледаш направо. По този начин времето за придобиване на големия ефект сигурно ще дойде.

Разговори край камината

2009-12-26T23:16:00.000-08:00

разговори с Моят Учител Морихей Уешиба - част 1 "за отношението към възрастните хора у дома"

Ела Хикари: Учителю, днес искам да поговорим за семейната хармония... Да споделя наученото за семейството на красивите неща и да науча още...

Морихей Уешиба: Поздрав Хикари, сърдечен! Хармонията е трудно постижима... Но едно е ясно - без добро отношение към възрастните хора в семейството няма мир.

Ела Хикари: Разбира се. Отговорност за това носят синовете и дъщерите -а не внуците, децата се влияят от родителите си...

Морихей Уешиба: Говорим за семейството на красивите неща. Реално, в него никога не е съществувал проблемът млади и стари...Какво е модерно? Какво е старомодно? Нима развитието на техниката и научното познание, или технологичните промени в бита наистина правят новото поколение по-модерно от предишното? Нима тренировките в доджото наречено живот по същество са се променили?

Ела Хикари: И на виртуалната реалност ще отмине най-активния период, - не по дълъг от 30-40 години,а после - какво ще дойде? Следващото поколение разбира се със своите претенции за модерност...

Морихей Уешиба: Така отричащият се превръща в отричан и така до безкрайност... Кръгът се повтаря.

Ела Хикари: Именно семейството на красивите неща е пространството, в което временното и ефимерното не съществуват, място, основано върху вечността. В семейството на красивите неща никой не стои над другия по външни белези - младост, модно облекло, умение да работи с компютър или навика да говори цинично. Да, такова е малкото ми доджо!

Морихей Уешиба: - Да, такава е атмосферата в семейството на красивите неща. Тя не се променя от външни въздействия. Дядото, бащата и внукът са равни в доджото. Чувствата са единни. Почитта на бащата към неговия баща, както и на внука към тях двамата е непроменима. Няма значение, че в реалният живот дядото не може да играе компютърни игри... Внукът е без заслуга, че компютрите са се появили по негово време... Както бащата не е имал заслуги че по негово време се е появила телевизията... Вечността в семейството на красивите неща е непроменима....

Ела Хикари: В семейството на никой и през ум не би му минало че този, който е тренирал в доджото през Втората световна война е по-старомоден от този, който е преживял промените след падането на Берлинската стена... На практика това са безсмислици.
В семейството единствено имат значение болките и доверието на членовете му, упованието на трениращите в любовта. Защото Айки е любов. Семейството на красивите неща приема членовете си естествено - след мисоги за душата и има всичко - разкаяние, милост, прошка - другите неща не са съществени....

Морихей Уешиба: Външно матрицата на доджото се променя. Сменят се икономически системи, държавите се появяват и изчезват, революции успяват и се провалят, новите технологии сменят нови технологии, модата в изкуството, в облеклото диктува нови стилове... Само Айки - Духът на Любовта остава по един и същи начин до отделният човек в най-тежките му часове, във всички времена...
Ела Хикари: В доджото на семейството на красивите неща е нормално да се почитат по възрастните. Иначе се руши Божественият ред. Нормално е да се почитат онези, през чиито сърца е преминала повече болка. Онези, които имат повече опит в тренировките. Внуците, които отричат опита на бабите и дядовците си или не се интересуват от него, отричат предварително и своят собствен опит.

Морихей Уешиба: Незачитането на старият човек му причинява мъка. Но в доджото на семейството на красивите неща тя не е суетна, не е накърняване на честолюбието. Това е по-скоро болка, за слепотата на младият човек, който в силата си и в стремежа си да усвои бойните техники, за да се справи с всеки противник не разбира какво проклятие си нанася сам със своето държание.

Ела Хикари: Почитай баща си и майка си, за да ти е добре и да живееш дълго на земята - това е една от Божиите заповеди. Наивно е да се смята, че баба и дядо не са родители и не са най-добрите учители със своите молитви, защото какво е тренировката в доджото без душевното смирение и почистването на дома от уличният прах? "Сине Давидов!" казват на Иисус, при все, че Давид му е далечен прадядо.

Морихей Уешиба: Божественият ред. Ако учениците го нарушават ще живеят лошо. Ако не го нарушават - ще им е добре.
Ела Хикари: С други думи, почитта и вниманието към старите хора е нужна повече на младите, отколкото на възрастните членове на семейството... В младостта си човек е здрав, силен,може би високо оценяван и красив... Когато материалното не е проблем, няма от какво да се оплакваш! Трудно е да тренираш на сит корем, в доджото. Трудно е да мислиш за Айки. Често учениците започват да търсят Айки, когато са вече толкова зле, че няма към кого да се обърнат.

Морихей Уешиба: Да, изразът "имам си всичко" е опасен, когато не включва Бог. Старите членове на доджото го знаят. Нужен е големият опит на старите хора. Стабилността е тънка паяжина, която лесно може да се скъса. Минава ли му на младият човек през ума, че трябва да изпитва благодарност за миговете щастие? Минава ли му през ума да напише стих, когато вдишва мириса на падащите вишнови листенца? О, трудно постижимо съвършенство! Да благодариш на Айки за всеки дъх, за всеки порив, за мига...

Ела Хикари: Но хората са уязвими, Морихей! И никога не са заслужили докрай щастието, което получават. Особено когато са млади и са дали все още твърде малко от себе си, малко са доказали. Трябва да си честен, за да си го признаеш сам.
Морихей Уешиба: Спасението идва от сърцето.

Ела Хикари: Забравяме за Небесният си Отец и забравяме да му благодарим, но ето, случва се да ни сполети някаква неприятност. Дали не ни се изправят на пътя тези пречки, за да ни разсеят убеждението, че всичко е наред? Какво е пропуснал младият човек докато тренира улисан в доджото? О, думата улисан! Успан! С приспано съзнание - опасна ситуация когато трябва бързо да решаваш и от това животът ти зависи. Животът и не само твоят.

Морихей Уешиба: Да, трябва да се бърза бавно. Трябва не просто да посрещаш и изпращаш събитията в живота си, но и да оценяваш духовната им страна. Тогава тренировките в доджото стават по пълни и по интересни. А може и да си спестиш някои удари на живота, които служат да те събудят от бездейното самодоволство.

Ела Хикари: И тогава, вместо да проклинаш съвсем не по-самурайски изневерилият ти късмет, по-добре е да надникнеш в кухнята, където баба приготвя трапезата за Бъдни вечер. Нищо чудно, да откриеш най-мъдрият си духовен съветник. Спасението не идва от ума а от сърцето...

Морихей Уешиба: Все пак говорим не за простонародната вяра, твърде често вплетена с безбройни суеверия. Възрастният човек е много по-близо до земния си край, т.е. до срещата с Бога. Затова, по-често практикува и мисоги. В молитвите си се стреми да се подготви - съзнанието за предстоящото го омиротворява вътрешно. Когато бурите на амбициите и страстите утихнат, човек вижда по-ясно отминалия живот.

Ела Хикари: Какво е разкаянието?

Морихей Уешиба: Когато знаеш, че посоката на потока е необратима и изборите са непоправими.

Ела Хикари: Осъзнавам, че доджото и семейството на красивите неща се срещат рядко. Оттук и усещането за откъснатост, за непълнота и несигурност у младите му членове. Това е следствие на прекъснатата връзка с миналото. Когато душата не изпълнява мисоги, вярата не е Айки и надеждата също не е истинска.

тайната на будо, тайна на дзен

2009-11-05T02:08:00.000-08:00

Веднъж един самурай, голям майстор на меча /кендо/ тръгнал на път за да изучи тайната на боя с меч. Това се случило през периода Токугава. В полунощ той се запътил към светилището при Камакура, изкачил дългите стълби, водещи до него и отдал почит на божеството на храма, Хачиман. В Япония, Хачиман е велик бодхисатва, който е станал патрон на будо. Самураят отдал почитта си. Връщайки се надолу по стълбите той усетил, че нещо се спотайва под едно голямо дърво, присъствието на чудовище, обърнато с лице към него. Интуитивно той извадил меча си и мигновено го убил, кръвта плиснала навър и се стекла по земята. Той го бил убил несъзнателно.

Не бодхисатвата Хачиман му съобщил тайната на Будо, а благодарение на тази своя опитност, при връщането си от светилището, самураят я разбрал.

Интуиция и действие трябва да избликват едновременно.
При практиката на буда не може да има съзнателна мисъл. време за мислене няма, нито миг дори.Щом човек действува, намерение и действие трябва да бъдат едновременни.

за седемте принципа на бушидо

2009-11-05T01:59:00.001-08:00

Бушидо е Пътят на самурая. Този път може да се резюмира в седем съществени принципа:

1. Ги - правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.

2. Ю - смелост обагрена с героизъм.

3. Жин - универсална любов, благосклонност към човечеството, състрадание.

4. Рей - правилни постъпки - действия - най-същественото качество, вежливост.

5. Макото - пълна искреност, правдивост.

6. Мелиьо - чест и слава.

7. Чуго - преданост, лоялност.

Това са седемте принципа застъпени в духа на Бушидо - бу - бойни, ши - войн, до - пътят.

Пътят на самурая е повелителен и безусловен. Трениране на тялото чрез несъзнателното е нещо основно в него. Огромно значение се отдава на правилното постъпване или на поведението.
Бушидо е повлиял на будизма, а и будизмът е повлиял на бушидо. Елементите на будизма, изградени в Бушидо са пет:

- умиротворяване на емоциите

- спокойно приемане на неизбежното

- себеконтрол пред лицето на всяко събитие

- едно по непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота

- скромност стигаща до бедност.

още за пътя

2009-11-05T01:58:00.000-08:00

Какво означава да следваш пътя? Това, че можеш да забравиш собственото си тяло и ум, да постигнеш абсолютен дух - не-его, не-аз. Да постигнеш хармония, да обединиш небето и земята... Вътрешният ум позволява на мисли и чувства да отминават, той е напълно освободен от заобикалящата го среда, егоизмът отпада. Това е изворът на философиите и религиите на Азия. Ум и тяло, външно и вътрешно, същност и явления: тези двойки са нито двойнствени, нито противоположни, но формират едно неотделимо цяло. Промяната, всяка промяна, влияе върху всички постъпки, върху взаимоотношенията на всички същества, удовлетворението на един човек влияе върху всеки друг човек, нашите движения и тези на другите са взаимозависими.

Твоето щастие трябва да бъде и мое щастие, и ако плачеш ти, то аз ще плача с теб. Щом ти си тъжен аз също ще се натъжа, а когато ти си щастлив, аз също ще бъда такъв.

Всичко във Вселената е свързано, всичко е осмоза. Човек не може да отдели някоя част от цялото - взаимозависимостта управлява божият ред.

будо

2009-11-05T01:57:00.001-08:00

Будо е Пътят на битката, той обхваща всички бойни изкуства. Чрез непосредствен опит той изследва в дълбочина връзката между етика, религия и философия. Неговата връзка със спорта е с неотдавнашно развитие, по същество, древните писания третират една определена форма на развитие на ума и размишление върху природата на Аз.а, кой съм аз? Какво съм Аз?
На японски До означава път. Как вървиш по този път? Как да го откриваш? Той не е просто изучаването на една бойна техника, а още по малко е спортна надпревара... Будо включва такива изкуства като кендо, джудо, айкидо, киьодо или стрелба с лък, и още изеограмата бу означава също да се прекрати борбата. При Будо въпросът е не само да се съревноваваш, но да откриеш покоя и съвършеното познаване на Аз-а.

До, пътят е методът, учението, което ви позволява да разберете напълно природата на своя ум и своето аз /себе/. Това е пътят на Буда, бутцудо, повеждащ те към разкриването на собствената ти първична природа, към събуждане от вцепенението на спящото его, малкото аз, ограничаващо те "мен" и да се издигнеш до една по висока, по-пълна, истинска индивидуалност.
В Азия този път се е превърнал във върховен морал и същност на всички религии и философии.
Ин и янг от "И Дзин" и "съществуващото е нищо" на Лао Дзъ, водят корените си от там.

За сливането на тялото, душата и Божият дух

2009-08-12T23:53:00.001-07:00

След като вече веднъж сме разбрали естеството на нашият живот и сме схванали природата на нашите призвания, следващата ни неизбежна стъпка е да открием пътя към изпълнението на това призвание.

Живота си сме го получили от Бога в два елемента - тяло и душа. Отношението между двете можем да изразим като кажем, че тялото се движи в съответствие и с повелите на душата, а че душата използва тялото. Двете са неделими едно от друго. Продължението на човешкият живот е невъзможно само с едното от тях, а когато се обединят, ние сме в състояние да проявим най-силните си способности и вътрешно присъщи сили.
Но какво означава да слееш тялото си/респ. и душата си/ с Божият дух? Това означава да приемеш волята на Бога - за теб, такава каквато е, да приемеш Бога без сянка и да слееш личността си със Светият дух - приливът на сила, който човек изпитва в този момент е удивителен!
Делата, на които е способен човек, когато е искрен, когато Божият дух, душата и тялото му са обединени в едно, са наистина изключителни! Често пъти хора се проявяват в екстремни случаи, които не са сънували в обикновения живот. Известно е как жени повдигат автомобили и издърпват пострадалите под колелата им деца. В критични ситуации на живот и смърт хората са проявявали нечувана находчивост и благоразумие. Всички тези случаи включват проявата на сили, станали възможни благодарение на обединението на тялото, душата и Божият дух.

Човек получава вродени сили от Божието творение - вселената, но без приемането на Божият дух не може да ги използва, защото не знае как да го направи.

Пътят на смирението пред Бога, на отварянето на ума и сърцето за Божията милост и справедливост ни дава законите за обединяване на тялото, душата и Божият дух. И когато тренираме или работим или просто се сливаме с изумително красивата природа - можем да използваме вътрешноприсъщите човешки сили по всяко време и да се калим, за да изпълним своето призвание. Бог ни е посочил път за обединението на тялото, душата и Светият дух - християнското смирение и просветление.

философията на айкидо

2009-08-12T23:51:00.000-07:00

Когато отдадем цялата си сила на онова единствено нещо, което е истинското ни призвание, ние ще почувстваме цената на нашата работа, цената на собственият си живот. Няма призвание, което да не изисква никакви усилия, в универсалният творчески процес ние растем все повече и повече, развивайки собственото си призвание.
На какво ни учи Айки?
Учи ни да отхвърлим песимизма, според който, независимо от това какви усилия полага човек, великите сили на света не се променят. Ако само един човек стане по-добър, Вселената би станала по-добра с този един човек. Една малка светлина може да запали 10 000 души, които могат да станат силата, която осветява целият свят. За да създадем един по-добър свят, ние трябва да започнем от самите себе си.

Дисциплината Айкидо ни учи как правилно да постигаме успех, т.е. за да постигнем успех някъде другаде, първо трябва да постигнем успех със самите себе си. След като веднъж сме успели да се дисциплинираме правилно и сме спечелили битката със себе си, естествено е да ни последват и други хора. Нашата цел е да се самоусъвършенстваме, да изпълним изцяло мисияата, поверена ни от Бога, и да изградим себе си преди да помислим да спечелваме битките с останалите.

Айкидо не е просто система от техники за самозащита. Айки ни показва пътя към универсалният, съзидателен прогрес. Много хора се захващат с техниките на Айкидо без да разбират истинското му значение. Много е необходимо първоначално да се разбере че айкидо не е религия, не е спорт а път за самоусъвършенстване в сливането на тялото и Божият дух.

естеството на вселената

2009-08-12T23:50:00.000-07:00

Природата никога не казва нищо, но действа през цялото време. Тя не казва нищо, но всичко в нея расте постоянно. Вселената не казва нито дума, но продължава да действа мълчаливо. Ние не можем да кажем дали насоките на развитие са добри или лоши. Факт е единствено, че вселената се движи. Ако с поглед, отправен към построяването на един такъв блестящ рай, ние също искаме да построим един еднакво блестящ живот на земята, трябва да вярваме, че Бог е предвидил вселената да се движи в добро направление. Ако, от друга страна изберем пътя на злото, каквото и да правим, всичко ще бъде нахалос. Вселената постоянно расте и се развива. А ние трябва да разберем, че мисията, поверена на нас от Бога, е да правим всичко възможно, което да способства нейното развитие и съзидание. На този свят има и бедни и богати, и какви ли не работи. Но от гледна точка на полагането на усилия за универсалното формиране на всяко създание, всички сме равни. Няма бедни и богати, няма ниски и високи. Каквото и да е естеството на нашите стремежи, какъвто и да е пътят, който сме поели, ако посветим цялата си енергия на това, което ни се отдава, тогава нещо ще ни каже: "Това отговаря на истинският ми характер". Когато чувстваме, че трябва да постигнем нещо в дадена област, означава, че сме намерили истинското си призвание. Отдадем ли цялата си сила за това единствено нещо и ние ще почувстваме цената на нашата работа и цената на собственият си живот. Няма призвание, което да не иска никакви усилия, и универсалният творчески процес расте все повече и повече, когато всеки човек развива своето собствено призвание.

стойността на нашето съществуване

2009-08-12T23:46:00.000-07:00

Животът ни е част от Божието творение - вселената. Ако съзнаваме, че животът ни е вдъхнат по Божия воля, тогава би трябвало да се запитаме, защо му е на Бог да ни даде живот. Има една японска поговорка - суисей-муши, което означава да се родиш пиян и да умреш докато още спиш или с други думи - да се родиш, без да разбереш значението на това и да умреш без да разбереш, че си живял. Да се родиш като мехур и да прекараш живота си не правейки нищо друго, освен да ядеш, да спиш и да се забавляваш - хляб и зрелища! - ето какво значи да водиш едно незначително мизерно съществуване. Да умреш, докато спиш е хубаво, но на онези, които ги сполетява това, времето на смъртта носи голямо нещастие.

Измежду днешните млади хора, някои изказват забележки като/да, Крис - визирам някои от постовете ти!/ "Не съм искал да се родя, родителите ми са виновни, затова не нося отговорност за себе си, но след като вече съм се родил, мога да правя каквото си искам!" Някои младежи наистина следват тази максима и родителите им не знаят какво да правят.
Всъщност - ние като родители не раждаме изцяло по свое желание децата си. Всяко дете се ражда благодарение на божиите закони - единствено чрез своите родители. Някои хора искат много да имат деца, но не могат, други не искат а имат. Това обаче не зависи напълно от нас. Ако то зависеше, родителите без съмнение биха избирали момента, за да имат деца, които не биха се държали непристойно или вършили лоши неща.

Да обърнем поглед към медицинският аспект на нещата. При полово сношение, мъжът изхвърля приблизително от един до триста милиона сперматозоида. Броят им, който един мъж произвежда през целият си живот е астрономически. Отделният индивид обаче представлява сливане само на един единствен сперматозоид и една яйцеклетка. И тъй като човек се ражда само от един сперматозоид, безбройните други сперматозоиди трябва да се пожертват. Такова разхищение би трябвало да се наказва.
Често чуваме да се говори - избранници на съдбата - за хора, които са по-талантливи или по-красиви от останалите или, които управляват по леко живота си. Всъщност, трябва да разберем, че всички ние от момента на раждането си ставаме избранници на Бога. От момента, в който се раждаме, ние ставаме такива, тъй като не се раждаме като прасета или кучета и, тъй като от безчисленото количество сперматозоиди се е създал един единствен човешки индивид.

Да се пропилява този тъй ценен живот е наистина осъдително. Когато приемаме този безценен дар - живота, ние получаваме също и поръчение да постигнем нещо в живота. С други думи, ние трябва да узнаем волята на Бога и да намерим своето призвание.

притча

2009-06-07T10:01:00.000-07:00

имало едно време един владетел, който вярвал, че ако намери отговорите на три въпроса, ще бъде сигурен, че постъпва правилно, независимо от обстоятелствата. ето трите въпроса:
кога е най-доброто време да направиш нещо?
кои са най-важните хора?
кое е най-важното нещо?

Той разпратил въпросите из своето царство и поискал поданиците му да отговорят. ако останел доволен от отговорите, щял да възнагради богато отговорилия.
нито един от отговорите не се оказал задоволителен, затова той решил сам да се впусне в търсене. решил да говори с един стар мъдрец, който живеел на върха на планината. изкачил се владетелят до върха на планината и задал трите въпроса на мъдреца. старецът работел в градината си. той го изслушал внимателно и продължил да копае, без да каже и дума. владетелят го гледал и си мислел, че старецът изглежда моного уморен, затова казал: аз ще копая известно време. ти си почини. И така владетелят започнал да копае, а мъдрецът си почивал. след няколко часа владетелят оставил лопатат и казал: ако не искаш да отогвориш на въпросите ми, веднага си тръгвам.
в този момент мъдрецът попитал:
чу ли нещо?
погледнал към гората и изведнъж оттам излязъл някакъв мъж, който се държал за корема. мъдрецът и владетелят хукнали към него а мъжът паднал на земята. видели кръв по ризата му и я разкъсали. открили дълбока рана. владетелят я почистил и превързал със своята риза. мъжът отворил очи и помолил за нещо за пиене. владетелят изтичал до близката река и му донесъл вода. мъжът я изгълтал жадно, паднал и заспал. мъдрецът и владетелят го отнесли в колибата и внимателно го положили в леглото. владетелят също вече би изтощен и заспал.
на другата сутрин, когато се събудил, мъжът стоял над него и го гледал втренчено.
-прости ми! - проговорил той.
владетелят се изправил.
-да ти простя? за какво да ти простя?
-не сме се срещали - отвърнал мъжът - но те смятах за мой враг. в прешната война ти уби брат ми и отне имуществото на семейството ми. заклех се да отмъстя от името на семейството си. заклех се да те убия. вчера те причквах в гората да слезеш от върха, за да мога да си отмъстя. чаках дълго и ти не слизаше, затова излязох от гората да те потърся. но стражите ти ме видяха, разбраха кой съм, нападнаха ме и ми нанесоха тази жестока рана. успях да избягам, но ако не беше се погрижилза мен, щях да умра. възнамерявах да те убия, а ти ми спаси живота. срамувам се и съм ти много благодарен. моля те, ще ми простиш ли?
владетелят бил смаян.
-хубаво е че омразата ти е секнала. слушам те и съжалявам за болката, която съм причинил на теб и на семейството ти. войната е ужасно нещо. прощавам ти и ти връщам земите. хайде, отсега нататък да бъдем приятели.
владетелят наредил на стражите си да изпратят човека до дома му. после се обърнал към мъдреца..
- трябва да вървя. ще продължа да търся отговрите на моите въпроси. може би някой ден ще ги намеря.
мъдрецът се разсмял.
- господарю, въпросите намериха отговор.
- какво искаш да кажеш - зачудил се владетелят.
мъдрецът заговорил:
- ако не ми беше помогнал в работата в градината вчера, нямаше да се забавиш и щеше да попаднеш в засадата по обратният път. значи най-важното време за теб е било онова, което си прекарал, докаго копаеше градината ми. най-важният човек съм бил аз, защото с с мен си бил, а най-важното нещо за теб е било просто да ми помогнеш. после, когато дойде раненият, най-важното време беше онова, което прекара в грижи за раната му, иначе той щеше да умре и възможността за прошка и за приятелство щеше да изчезне. най-важният човек е бил той, а най-важното нещо - грижите за раната му. единственият момент е настоящият. най-важният човек е този, с когото си. а най-важното нещо винаги е да правиш щастлив човека до себе си. какво може да бъде по -просто или по-важно от това?
владетелят се поклонил с благодарност и си тръгнал спокоен.

Хвърлям светлина върху себе си

2009-03-27T00:05:00.000-07:00

Изкусният в четенето вкусва радостта на познанието, без да отхвърля върбовите кошове и капаните.Изкусният в съзерцанието прониква в тайните на сърцето и духа, без да се отвръща от видимите образи.

съзнание - съзнателно-несъзнателно

2009-03-22T17:32:00.000-07:00

Ако умовете ни са разтревожени, естествените функции на нашите тела също са склонни да бъдат извадени от равновесие. Когато умът е спокоен, тялото действува спонтанно и като резултат, действието е свободно и леко, а докато умът работи постоянно телесните функции са забавени. Не би трябвало да мислим единствено със съзнателните си умове. Но да променим умствените си процеси не е лесна работа. Мозъкък не е единственото нещо, което мисли. Ето защо често се казва: "В дзадзен трябва да мислим и да живеем с цялото си тяло."
Когато тялото и умът ни са под въздейсвието на егото, те могат да функционират единствено в затворен кръг. В дзадзен, те се разтварят за живота на несъзнателното и за Вселената.
Шики соку зе ку - явленията създават ку, пустотата.
Ку соку зе шики - ку създава явленията.

Това означава, че всички явления са идентични, и че светът на явленията /съществуващото и невидимият свят на ку се взъимопроникват и са взаимозаменяеми.
Как изживяваме връзката между двете?
Това е въпроса, на който Дзен се опитва да отговори, разширявайки съзнанието ни, за да достигне то до другото измерение. Това е отговора на централният проблем на нашата цивилизация.
Това, което е животът, в действителност е взаимозависещо съзнание - съзнание на Вселената, плюс зависимо съзнание - или съзнание на егото.
Онези които имат доста силно его не могат да преживеят универсалното съзнание. За да придобие сатори, човек трябва да остави егото да си отиде. За да получи всичко, човек трябва да отвори ръцете си и да дава.

Универсалното съзнание е изворът на интуицията.

Интуицията не произтича единствено от съзнанието или от волевата нервна система, нейният източник е дори повече във вегетативната система и в целокупността на нервните клетки в тялото, които са свързани със стария вътрешен мозък - мозъкът, който е активен по време на дзадзен.
Чрез дълго упражнение и обучение в практиката на дзадзен, Дзен монасите постигат дълбока интуиция и голяма мъдрост, преди самите те на свой ред да станат учители. Следващи обучението на своя Учител, несъзнателно, чрез дзадзен те се присъединяват към живота на вселената което се нарича сатори. Преди да придобият това тотално схващане за самите себе си , те се потопяват напълно в осъзнаването на ку.

сън

2009-03-22T17:31:00.001-07:00

Чрез дзадзен, ние можем да схванем универсалният живот, но сънят също ни помага да разберем естеството на хармонията между самите нас и този универсален живот. Ето защо сънят е толкова съществен.

мълчанието

2009-03-22T17:24:00.000-07:00

Както съня, мълчанието е изключително важно. Будизмът вярва, че трите форми на дейност /карма/, т.е. на тяло, реч и мисъл или съзнание, оказват влияние върху цялото време и пространство.
В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят, те говорят единствено от гледна точка на ефекта от своите собствени думи - безсъдържателно нетактично, от интерес от съперничество. В резултат, човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и човешка гордост.
Чрез практиката дзадзен, ние се научаваме да преживяваме директни, естествени взаимоотношения, неповлияни от нашето его. А също научаваме и добродетелите на мълчанието. Тяло и ум възвръщат своето естествено единство. От безмълвието изгрява безсмъртният дух.

дишане

2009-03-22T17:21:00.000-07:00

В традиционните японски изкуства - дали бойни или други като икебана, аранжирането на цветя, подходящото дишане се преподава като съществен и фундаментален фактор на концентрация.
Въздухът съдържа енергията и живота от вселената, който ние приемаме чрез дробовете си и всяка клетка от тялото си. така, важно е да се знае как да се диша.
Обикновено дишаме от 15 до 20 пъти в минута, при това ние дишаме повърхностно, използвайки само една шеста от капацитета на дробовете си. Дълбокото, пълно дишане не става единствено на нивото на гръдния кош или диафрагмата, а се поддържа и от червата. Човек може да се научи да диша по-бавно, 5 или 6 дълбоки вдишвания на минута.
Това е дишането, което практикуваме през време на дзадзен, издишването по-дълго от вдишването, упражняващо натиск надолу върху червата, последвано от автоматично вдишване.
Чрез практиката на дзадзен, този тип дишане постепенно се превръща в редовен, основен навик, особено докато спим. Жизнената енергия на вселената, която се съдържа във въздуха, се преобразува в човешка енергия. Колкото по-възприемчиви сме за този универсален живот, толкова повече собствената ни енергия нараства и от толкова по-малко калории се нуждаем.
Вдишването е приемане на запаси, издишването бавно и дълбоко ги разнася из тялото.
Важното е, да се концентрираме върху издишването, върху разнасянето и разпределението ,защото вдишването, складирането на енергия става несъзнателно и автоматично.
Японските бойни изкуства използват този начин на дишане и всяка атака трябва да става докато се издишва янг, ако евъзможно докато противникъм вдишва ин. Защото тогава той е най-уязвим. Катцу се основава на тази форма на дишане - това е един вик навън, един куатц, който може да парализира или да съживява. Той дори може да съживи човек, който току що е умрял защото той ппрепредава жизнената енергия на Вселената към някой, който все още може да я приеме.
......

Чрез практиката на дзадзен се научаваме да използваме несъзнателно този вид дишане във всекидневния си живот, а така ние можем да складираме добър запас от енергията на Вселената.
Обединението на тяло и ум, също така може да се постигне с дишане.
Хората обикновено се опитват да накарат ума си да господства над тялото им и някои практикуват дзадзен с тази цел. В резултат позата става болезнена и изтощаваща а те се отказват.

хара

2009-03-22T17:17:00.000-07:00

Хара се нарича най-долният дял от корема, близо до гениталните органи, където се концентрира по-голяма част от енергията на нервите от нервновегетативната система. Седейки в дзадзен, чрез този център ние внасяме естесвено енергията от Космоса в себе си и поради тази причина дишането, и издишването докато се концентрираме върху това място е така важно. На японски се казва - опъни мускулите на корема.

сексуална енергия

2009-03-22T16:57:00.000-07:00

Космическата енергия е концентрирана в най-долната част на корема и особено в гениталните органи. сексуалната енергия е главното проявление на универсалният живот в нас. Тя разкрива родството между животът на Вселената и животът на индивида, между светът на явленията и невидимият свят на ку.
Гръбначно мозъчната система и нашите пет сетива ни дават възможност да живеем, докато нервновегетативната система и сексуалните органи ни дават възможност да бъдем изживени чрез живота на вселената.
Когато се създава потомство, сексуалната енергия е проводника, през който силата Ки на универсалният живот се проявява в света на явленията.
В допълнение към вечният живот на вселената, към ку, новозаченатото същество получава карма от родителите, които са я породили.
При смърт индивидуалното тяло и съзнание изчезват, докато универсалната карма и живот продължават завинаги. Умиране означава завръщане към ку към истинската същност на самите нас.
В миналото традиционните религии и моралът са третирали сексуалността като табу, подхранващи страх и аскетизъм, а и безсилие. от значение е съвременното образование да възвърне автентичното, естествено отношение към сексуалността в нашето общество. Когато тя се разбира като енергия от живота на Вселената, сексуалността прибавя една нова стойност на връзките между хората довежда човешката любов и човек до тяхното най-високо измерение и носи истинско щастие.
Практиката на дзадзен произвежда една вътрешна революция във всеки индивид, водеща до правилно съзнание правилно дишане правилен сън правилна сексуалност а това са основите на една истинска цивилизация.
Дзадзен означава да се установим в центъра на Вселената, на космическият ред. Чрез практиката на дзадзен, тук и сега, чрез цялото си същество, ние се намираме в центъра на космическата система. Това е най-високото измерение, до което можем да се доберем.
То не може да бъде достигнато нито посредством космична, нито чрез напълно духовна представа за нещата. Съществува една трета представа за вселената, която е обединение от другите две - не смесване, наполовината от едното и половината от другото, а една дълбока хармония, защото ум и материя не са отделни, а напротив взаимно зависими във всяко човешко същество.
Европейските философи търсят да постигнат съюза между ум и материя, но на едно плитко, чисто интелектуално ниво.
Ако тази представа достигне духовното ниво и се въплъти в съдбата, тя придобива голяма мощ и сила, изразяваща хармонията от познание и възприятие, ум и материя, обект и субект, субстанция и същност, едно и много, смъртно и безсмъртно, отвъд всякакви относителни категории и противоречия.
Тази трета представа за Вселената, наричаме Дзен. Името смущава някои хора, но то е просто едно име, едно удобство.

Дух-разум и тяло - едно

2009-03-22T16:44:00.000-07:00

Физиологичните ефекти на дзадзен са фундаментални и с важни последици. Позата създава перфектен мускулен тонус, нито с твърде голямо напрежение, нито с отпуснатост, балансира нервната система и създава хармония между нас и Вселената.
Какво е живота? През по голяма част от времето ние разграничаваме живота на нашата индивидуална същност, нашето тяло и всеки друг живот отвън. Но нашият живот е не само в нашето тяло, той е една непреривна обмяна на живота с Вселената.
Разбирането на тази взаимозависимост започва с възприемането на ку или празнотата, пустотата, както и с действителното изживяване на ку, което е най-възвишена истина, а също и универсална любов. проявлението на ку е безкрайна неограничена енергия, която е достъпна за нас, когато сме в хармония с живота на Вселената. Ние сме обхванати от нея без да го осъзнаваме, естествено без никаква съпротива.

Сун Дзъ

2009-03-11T00:13:00.000-07:00

Егото е нещо сложно и отмъстително. Не се затваряй между четири стени - винаги събаряй едната.

* на егото отговаря противникът, който е способен на всякакви коварства, включително и да се престори на слаб и на безпомощен.
Добре е да си даваме сметка за собствените си коварства и трикове, а оттам и за тези на другите. Човешкото его се стреми винаги да спечели биткатаи затова е склонно да устройва капани на неприятеля. само че тази стратегия със залагането на капани засяга и ловеца и плячката. Ако не можем да бъдем дружелюбни и хармонични със себе си и другите, ще създаваме само врагове - и на себе си и на другите. Това не е Пътят.

Айкидо - свещеният път

2009-03-09T23:57:00.001-07:00

Морихей не счита айкидо за свое творение. То е свещен път, който му е бил показан като отражение на Божественият закон на Вселената. Морихей подчертава революционното въздействие на Айкидо, бойното изкуство на мира и хармонията, за Новият век , в който духовната а не физическата сила ще бъде краен победител.

Трите хиляди свята
се разкриват изведнъж,
сливов цвят разцъфва
и каменната врата ще бъде
отворена за втори път.

Айкидо е рядко цвете, което е в пълния си цъфтеж за първи път - осветява произведенията на Вселената. Каменната врата - отнасяща се към шинтоистки мит, в който богинята на Светлината била примамена да излезе от земните недра и отново да огрее земята - ще бъде отворена от дружните усилия на добрите хора навсякъде и омърсеният свят на смъртта и разрухата ще се окъпе още веднъж в лъчите на Истината и Красотата.
"Целта на Айкидо - твърди Морихей е да се построи рай на земята, като хората заживеят заедно в приятелство и хармония. Аз обучавам на това изкуство, за да помогна своите ученици да научат как да служат на другите човешки същества."
Айкидо е религия, която не е религия, то усъвършенствува с появата си другите религии и се проявява като техен завършен израз. От мига, в който станете сутрин, до мига, в който се оттеглите за нощта, трябва да следвате Пътя на Айки и да преследвате хармонизирането на света и неговите обитатели".

Защитник на този свят
и пазач на пътищата
на боговете и Буда,
техниките на Айки
ни позволяват да срещнем
всяко едно предизвикателство.

Морихей усъвършествува своята система, използвайки котодама - науката за звук-дух. Теорията на котодама е в сърцето на възраждането на Шинто, основана е на чистите звуци на уникалния японски език. Всъщност концепцията Котодама произхожда от тантристката сфота - уада система на древна Индия и е пренесена в Япония от будисткия патриарх Кукай през 9 век като шингон, истински звуци.
Върховното слово - на санскр. сабда брахман, на японски су, е най-вътрешната сърцевина на съществото. В християнската теология това е изразено така: "В началото бе Словото и Словото беше с Бога." От това Върховно Слово петдесет чисти звука - на санскр. варна, на японски - кото са произлезли - на санскр. сфота, на японски мусубу, кристализирайки като вибрации на санскр. нада, на японски хибики с различна концентрация, които се възприемат като звук, цвят и форма - това е феноменалният свят на явленията. Тези звуци - духове, наситени с космическа енергия - на санскр. шакти, прана, на японски - ки, кокю , активират и поддържат Сътворяването.
Тантристката концепция за Вселената като съставена от звукова енергия, формира основата на Хинду и Будистката мантраяна и японската Шинтоистка теория котодама. Котодама на свой ред е модифицирана от Онисабуро в неговото Омото-кьо Учение и след това възприета в Айкидо от Морихей.
Според Айкидо теорията Котодама Вселената произхожда от една невъобразимо плътна точка, представена от ултраконцентрирана вибрация су. Преди много време от тази точка се отделят пара, пуше и мъгла и я обгръщат в мъглява сфера. От су - първоначалната котодама точка - поизлязъл спирално звука на космическото вдишване. Су се разпростира кръгово в звуците у-у-у-иу-му и също се разпространява вертикално в звуците а-о-у-е-и. Напрежението между тези звуци поражда дух-материя, огън-вода, йин и йянг и след това се разгъва в 75 котодама които поддържат съществуването.
Тази космология - поразително напомняща теорията на Големия взрив, възприета сега от физиците, е разработена по-нататък отморихей като един източник, четири духа, три елемента и осем сили.
ичирей-шикон-санген-хачирики.
Единственият източник е единствената точка су, спомената по-горе, а останалите елементи могат да бъдат представени така:
Четири духа -
кузу-митама: небеса, мъдрост, светлина, принципи
ара-митама: огън, доблест, прогрес, завършеност
ниги-митама: вода, вярност, хармония, естественост
сачи-митама: земя, любов, състрадание, мечтания

три елемента:
ику-мусуби: хармонизация, пара, плансот, представено като триъгълник
тару-мусуби: вдишване, течност, обединение, представено е като кръг
тамацуме-мусуби:издишване, твърдо, твърдост, представено като квадрат

Осем сили:
движение
покой
стягане, втвърдяване
отпускане
разширяване
свиване
обединение
разделяне

Схематично цялата система може да бъде представена на диаграма
От взаимодействието на тези звуци произлязла Вселената. Всеки принцип според Котодама има свеще зародишен звук, който съдържа неговата същност, ако се знае значението на звука, може да се разбере неговата функция и да се слеем с Неговия дух. Един тантристки текст казва така:
Вниквайки в същността на Словото, която същност се крие зад енергията на дишането /дихателната дейност/, ние намираме покой в себе си и елиминираме последователността на преражданията - "закон за причина и следствие" може би последователност на събитията във времето. След като речта е пречистена и закрепена в съзнанието, след прекъсване на всички връзки и освобождаване, след достигане на вътрешната светлина, останали без всякакви връзки, ние се сливаме с Върховното.

Същността на дзадзен

2009-03-02T23:15:00.000-08:00

В шобогендзо Доген е написал:
Какво е дзадзен? Това е да бъдеш изцяло в момента, отвъд всички съществуващи във Вселената неща, постигайки състоянието на Буда и живеейки там. Дзадзен е само това: отвъд будисти и не-будисти, преживявайки самата сърцевина от опита на Буда.
Думите са прости и изразяват същноста на Дзен, който сам по себе си е простота.
Каква е същността на дзадзен?
Значимостта на дзадзен е в самият него.

Дзадзен не е нито мислене нито не-мислене, той е отвъд мисълта, той е чиста мисъл без никакво лично съзнание въплътено в нея, то е в хармония със съзнанието на Вселената. Доген разказва, как един ден Учителят Якузан бил запитан от един млад монах:
Какво мислите през време на дзадзен? А той отговорил - Мисля без да мисля.
Практиката на медитацията, концентрацията в позата на Буда няма нищо общо с това. Религиозните церемонии също пораждат емоции, чувства, екстаз, докато дзадзен не означава екстаз или пораждане на емоции, или пък някакво определено състояние на тяло и ум. Дзазен означава преди всичко завръщане, напълно, към чистото, нормално човешко състояние. Това състояние не е запазено за някакви велики учители и светци - в него няма нищо мистериозно и тайнствено. То е в обсега на всички.

Дзадзен означава да станеш близък със самият себе си, да откриеш точният вкус на вътрешното единство и да бъдеш в хармония с живота на Вселената.

Фудо чи шинмьо року

2009-03-02T23:02:00.000-08:00

От учителя на Миамото Мусаши - Такуан:

Фудо чи шинмьо року -
Тайнственият запис на Неподвижната Мъдрост.

Фу в началото на едно изречение е отрицание, както във фуширьо. До обаче в случая не е до - пътя, а означава движа. Чи означава мъдрост. Шинмьо означава тайнствен. Року е знак - запис.
Неподвижната Будо поза е поза музо тоест - не-поза. Това означава, че не само нищо в тялото не се движи, а и също така, че нищо не се движи в ума, че неподвижният дух е бил постигнат.
Какво е неподвижният дух или разум? Както казах, умът не трябва да се прилепва, да се задържа върху едно или друго нещо. Трябва да оставим мислите и илюзиите ни да преминават като облаци в небето, като отражението на луната върху водата. Луната не се движи. Лунното отражение не се движи.
Виж пумпала - в началото, когато се върти бавно той се клати, движи се, после когато набере инерция, той става стабилен и вече не се движи. а към края подобно на старец, започва нанова да се клатушка и най-подир се прекатурва.
Реката тече и изтичайки се променя, но същността на ума ни, на егото ни, е точно като лунното отражение върху повърхността на водата.
Така, че ако не се спираме върху нашите мисли, ако ги пропускаме, същността на нашия ум е неподвижна. И тази неподвижна същност е Бог или Буда, това е Дзен умът, това значи сатори, хишириьо - просветление.

Така в айкидо дори ако самураят е нападнат от десет връгове едновременно той може да се справи с тях. Десет души не могат да атакуват всички едновременно един човек - те атакуват един по един.
Когато един учител е атакуван последователно от десет от своите ученици съзнанието му се мести, мигновено, концентрирайки се върху вскеи нов противник.

позата Дзадзен

2009-03-02T22:49:00.000-08:00

Свързващото звено между ум и тяло, между дух и поза, ум и уаса е дишането. Дишането се превръща в ки енергията - пружината, както ки в айкидо. При будо трите съществени неща са техника - уаса, активност - ки, дух-разум или дух -шин.
При дзадзен е възможно посредством позата, да се доведат ум и дишане в баланс, докато при една схватка е трудно да се балансира дишането, защото е налице доста голяма физическа активност.
Когато човек за първи път започне да практикува дзадзен, той, разбира се, среща много трудности. Но по-късно правилната поза, отношението на ума и дишането се балансират лесно. В началото позата трябва да се изработи съзнателно, търпеливо. Необходимо е усилие: изпъваш тила нагоре, преднамерено се концентрираш върху издишването. Но след няколко години практика се научаваш да се концентрираш несъзнателно...Позата на дзадзен много бързо дава резултат, веднага - не както при Будо, където едва след четири или пет години, на нивото на трети дан си способен да се концентрираш върху всяко нещо освен уаса. При дзадзен позата въздействува върху съзнанието още от самото начало.

монахът - войн

2009-02-18T22:18:00.000-08:00

Монахът-войн е един непринуден образец.
един пътепоказател, върху който
са изписани словата на сърцето.

урок

2009-02-18T22:13:00.000-08:00

Прилича на ходене - все едно че вървиш.

преминаването от една позиция в друга
трябва да се получава естествено.

за природата на ката

2009-02-18T22:06:00.000-08:00

Ката има широк спектър на приложения.
Би било грешка да ограничим всички тях
в спокойната, непроменяща се обстановка
на тренировъчната зала.
Защо не предположим, че някои форми
са за бой през нощта,
други - за бой в тесни помещения,
песъчливи брегове
или неограничени пространства.
Струва си да се замислим върху това.
Една друга идея - ката съдържа
стратегията на различни системи на мисълта
и е предназначена да помогне на ученика
да обхване едно многообразие
от защитни стратегии и нападателни стойки.
Обръщаме повече внимание
на стратегиите за нападение
и по-рядко се замисляме
върху отбранителните стойки
на безброя от въображаеми противници,
които убиваме по време на упражняването на
ката.

В един момент ние трябва да сменим
ударението
и да разгледаме и другата половина на ката.

Силата отвътре -тук и сега

2009-02-17T00:18:00.000-08:00

Истинската сила на човека може да бъде
ефективно
използвана само,
когато мисълта и тялото са в единство.

Развитие на мисъл и тяло

2009-02-17T00:16:00.001-08:00

* посредством принципите

Упражненията развиващи Ки развиват здраво тяло, като в същото време развиват силна и добродетелна мисъл.
Има много хора с лоши навици. Някои може би са късметлии, благодарение на вродената си сила, други навярно винаги се чувстват нещастни. Има хора, които трудно се концентрират и винаги се чувстват нервни и неспокойни. Има много, които са с ограничен ум и непостоянен късмет във всекидневния живот. Тези лоши привички трябва да бъдат коригирани непременно.
* ако си неспокоен и нервен, можеш да научиш методите, които ще те направят хладнокръвен и спокоен.
* ако имаш трудности в редуването на научната дейност с мисълта за любимият човек - ще се научиш да контролираш съзнанието си.
* ако си нервен и слаб духом, ще отвориш очите си за начина на излъчване на Ки и ще повдигнеш по този начин духа си.
* ако лесно се разсейваш - ще се научиш да се концентрираш.

основните правила за упражненията развиващи Ки

2009-02-17T00:14:00.000-08:00

1. Запазване на Единствената - обособена точка.
2. Отпускане напълно.
3. Поддържане тежестта от ниско долу под пъпа.
4. Излъчване /разпростиране,разширяване/ на Ки.

запазване на единствената обособената точка

2009-02-17T00:11:00.001-08:00

да запазиш единствената - обособената точка означава да обединиш твоите мисъл и тяло и впечатлението си за обстановката, в точката, намираща се в долната част на коремната област. Нинген банджи уа хара да означава, че всичко зависи от това дали имаш сила или не. Още от древността е била изтъквана важността на установяването на мисълта в Сейка танден - областта под пъпа. Обаче ако някой се опита да установи в дадено положение своята мисъл в танден той ще напрегне корема си в долната му част. Това е явна грешка.

отпусни се напълно

2009-02-17T00:09:00.000-08:00

да се отпуснеш напълно означава, да се успокоиш и да установиш силата си в нейното естествено място. Ако не знаеш къде да установиш своята сила, ти няма да знаеш как да се отпуснеш напълно. Мястото на твоята сила е в Единствената - обособената точка. Само след като установиш мисълта си в Единствената обособена точка ти ще си способен да насочиш силата си в нея.

поддържане тежестта ниско долу под пъпа

2009-02-17T00:06:00.001-08:00

Да поддържаш тежестта ниско долу под пъпа, означава да спуснеш центъра на гравитацията на всяка част от твоето тяло, толкова ниско, колкото е възможно, така че този център на гравитацията вътре в тялото ти, да е в най-стабилната и балансирана позици Ако ти се отпуснеш напълно, наистина ще спуснеш своя център в най-ниската си точка.

излъчване - разширяване на Ки

2009-02-17T00:00:00.000-08:00

да излъчваш Ки означава, да се слееш и да хармонизираш мисълта си с Духа на Вселената. Тогава твоето Ки се съединява с Ки на Природата. Това сливане е възможно само, когато си отпуснат напълно и твоят център на гравитация е в естественото си положение - в най-ниската възможна точка. Това състояние е наречено Шизентай - естествена позиция. Ки на Вселената трябва да се влива в товето тяло и твоето Ки ще излиза навън от теб във Вселената - С други думи Ки на Вселената и твоето Ки трябва свободно да циркулират без никакво препятствие. Това условие е наречено просто - излъчване и разпростиране на Ки.

Силата отвътре

2009-02-06T03:03:00.000-08:00

Осланяй се на Айки
за да усилиш своите многобройни сили;
умиротворявай всички неща и
създавай красив свят!

Морихей Уешиба

2009-02-06T02:47:00.001-08:00

Айкидо е мисоги, пречистване на тялото и съзнанието, начин да се промени света. Аз показвам техниките си за да вдъхна увереност на тези, на които не им достига вяра.

мисоги

2009-02-06T02:38:00.000-08:00

Обичаят за измиване на мръсотията със студена вода - по възможност в бързотечаща вода или водопад датира от зората на японското религиозно съзнание и тая практика играе важна роля в японските митове за сътворяването и в Шинто обредите.Контактът с нечистотата и мръсотията на този несъвършен свят нарушава първичната природа на човека. затова мисоги пречиства човека от всичко скверно и възстановява връзката му със свещеното.Съществува външно мисоги - при което тялото се измива със студена вода, и вътрешно - когато се пречистват вътрешните органи с дълбоко, възстановително дишане.след правилното извършване на мисоги и възвръщането към изворите на живота, може да се изпита състоянието сумикири - кристална чистота на тялото и съзнанието. в това просветлено състояние човешкото сърце е светло и чисто като безоблачно небе, неопетнено от страсти и грижи.

Пустота

2009-02-06T02:31:00.000-08:00

Ако не се слееш
с празнотата на чистата пустота
никога не ще узнаеш
пътя на Айки.

Морихей Уешиба

2009-02-06T02:28:00.000-08:00

Не можеш да видиш или да докоснеш Божественото с грубите си сетива. Божественото е в теб самия и никъде другаде. Присъедини се към Божественото и ще можеш да усетиш Ками, където и да си, но не се опитвай да ги хванеш или да ги притискаш.

Ками

2009-02-06T02:24:00.000-08:00

Ками, за която Морихей толкова често говори, може да бъде разбрана в следния смисъл: Космосът е активиран и поддържан от взаимодействието на ка - огън и ми - вода. Действувайки съгласно Айки, огънят и водата свързани в ками се разпръскват на части в безбройните форми на феноменалния свят. Най-чистите концентрации на огън и вода са ками - сили, които осигуряват поддържането на живота.
Ками са различни по степен от о-ками - великите сили на времето, пространството и битието, до неизброимите малки ками, включващи човешки същества, които вдъхват живот на малки пространства от света.

Морихей Уешиба

2009-02-06T02:21:00.000-08:00

Обедини себе си с Космоса и мисълта за превъзходство ще изчезне. Превъзходството мпринадлежи на света на непосветените: когато всяка следа от превъзходство изчезне, се появява истинският човек - Божественото Същество. Опразнете себе си и оставете Божественото да действува във Вас.

Морихей Уешиба

2009-02-06T02:19:00.000-08:00

Същността на Айкидо е нулата.

Морихей Уешиба

2009-02-06T02:10:00.001-08:00

Айкидо е изява на Любовта.

Мечът, душата на самурая

2009-01-27T01:20:00.000-08:00

Бушидо е превърнало меча в емблема на силата и доблестта. Момчето-самурай с навършването на пет години било обличано в самурайски костюм и го поставяли върху дъска за японски шах, след което го посвещавали във войнски сан, затъквайки в пояса му истински меч вместо детския, с който дотогава си е играло. В момента на възмъжаването - когато станел на петнайсет той получавал свобода на действие и вече наистина можел да се гордее със своя меч, достатъчно остър, за да намери и всякакво приложение... Самото притежание на такова опасно оръжие го изпълвало с чувството за самоуважение и отговорност - Той не напразно носи меч. С други думи, това, което самураят носел на пояса си, био символ на онова, което носел в ума и сърцето си - верността и честта. Затова, той никогат не се разделял с двата си меча, дълъг и къс - дайто, шьото и катана, и вакидзаши. Когато бил у дома тези оръжия заемали най-почетното ясто в покоите му или гостната, а през нощта бдели над съня му на една ръка разстояние от възглавието. В много японски домове и храмове обект на преклонение е бил именно мечът.
Ковачът на мечове е бил не просто занаятчия, а вдъхновен творец и художник, възприемащ ковачницата си като светилище. Всяка сутрин пристъпвал към работата си с молитва и очистителен обред, или, както гласи популярният израз - влагал е сърце и душа в изковаването и каляването на стоманата. Всеки негов жест - ударът с чук, потапянето на остието във вода или наточването му на бруса - е бил свещенодействие, изпълнено с дълбока символика. Дали духът на майстора или бог - това не знаем, но някой е вдъхвал страховита мощ в японският меч. Съвършен като творение на изкуството и нещо повече - нещо много повече - отколкото изкуството би могло да вложи в една вещ. Ледоно студеното острие, което още в мига на изваждането си се покривало с капчици от атмосферните пари, безупречната сплав, преливаща във всички оттенъци на синьото, острият като бръснач връх на който са висели нишките на историята и съдбата, извивката на силуета, съчетаваща изящна грация и съкрушителна мощ - всичко това кара да се потръпва от възторг, в който си дават среща усещанията за красота и могъщество, благоговение и ужас.
Бушидо не оправдава безразборната употреба на меча. Бушидо отдава огромно значение на правилната му употреа, то заклеймява и се отвращава от всяка злоупотреба с меча. Този, който се хваща за него при най-незначителният повод се смята за подъл страхливец или просто самохвалко. Който е владеел себе си, е знаел и кога да го използва, а такива мигове са настъпвали рядко.

Ето думите на един човек закален в Бушидо в огнената пещ на омразата и триумфа, граф Кацу:
Трябва да ти кажа че страшно мразя убийствата и затуй не съм убил ни един човек. Даже съм освобождавал такива, които заслужаваха да им отрежа главите... Веднъж един приятел ми рече - Абе не убиваш достатъчно и това си е. Ти какво, не ядеш ли чушки и патладжани? Вярно е, че някои хора с нищо не са по-добри от чушките и патладжаните, ама и този, дето ми ги наговори тия работи, сам беше убит след време. Това, че аз се отървах, сигурно се дължи на факта, че мразя да убивам. Ефесът на моят меч еше така плътно прилепен до ножницата, че ми беше много трудно да изтегля острието. Просто реших, че дори да ме заколят, аз пак няма да коля никого- Да, да точно така! Някои хора са досущ като бълхите и комарите - хапят, ама какво толкова ще ти направят с ухапванията си? Ще те посърби малко и толкоз - няма да се гътнеш я!

Да понесеш удара е все едно да победиш!
Никога не бива да се забравя че крайното благо и най-висшата цел за рицарството е всъщност МИРЪТ.

Чест или суета?

2009-01-27T00:56:00.001-08:00

Честта не е причинно обусловена, заложена е у всеки, който изпълнява добре отредената му роля.
За сърцето на всеки е присъщо да обича почестите, но той едва ли подозира, че онова, което наистина му прави чест, е заложено не другаде, а в собственото му сърце. Тази чест, с която хората се кичат не е добра чест. Затова се казва, че онзи, когото Бог е въздигнал може да бъде отново низвергнат,когато е обичайно на обидите да се реагира веднага и да бъдат измивани в гняв то честта - най-често свеждаща се до тщеславие и желание да се харесаш на околните за съжаление се цени като най-висше благо. Славата а не богатството или знанието е била целта, към която е трябвало да се стремят младите самураи. Мнозина се заклевали в сърцата си, че няма да прекрачат прага на бащиният си дом, докато не си създадат име, а не малко честолюбиви майки са отказвали да видят отново синовете си докато не се завърнат у дома натруфени в копринени одежди... за да се покрият със слава или да си извоюват име - младите самураи са били готови на всякакви лишения и са подлагали на най-жестоки изпитания своята физическа и психическа издръжливост, включително и живота си.

За търпеливостта

2009-01-27T00:36:00.000-08:00

Приемането и на най-дребното предизвикателство като кръвна обида е било определяно с язвителното "избухливост".
Истинското търпение е да изтърпиш и това, което си мислел, че няма да изтърпиш.

Човешкият живот е като дълъг път с тежък товар на плещите... Не прибързвай... и никого не укорявай, а винаги внимавай за собствените си недостатъци... Търпението е основа на дълголетието.
Иеясу - знаменит войн, пълководец и държавник, основател на последната шьогунска династия, пословичен с търпението и стратегическото си мислене.

Търпеливостта и толерантността са били високо ценени и от Менций. По този повод той е казал следното: Може да се разголваш и да оскърбяваш погледа ми, но какво от това? Ти си ти, а аз съм аз. Нима ще оскверниш душата ми със скверното си държание?
Избухването заради дребна обида не подобава на достойният човек, но ако негодуванието му има сериозни основания, това ще е справедлив гняв.

В духа на Бушидо, ето какво е казал Огава - Когато другите злословят за тебе не отвръщай и ти със зло, а по-добре се замислидали не можеш да изпълняваш още по-съвестно своите задължения.
и Кумадзава - Ако някой те укорява, не му отвръщай с гняв - радостта се появява само когато Страстта и Желанието са се оттеглили.

Ето и Сайгьо, за когото се казвало че срамът се срамувал да възседне:
Пътят - това е пътят на Небето и Земята, а задачата на човека е да го следва, затова превърни в цел на живота си благоговението пред Небесното. Небето обича теб и другите с еднаква обич, затова с обичта, която питаеш към себе си, обичай и другите. Направи свой другар не човека а Небето, и когато то ти стане другар, давай най-доброто от себе си. Никога не порицавай другите, а гледай ти да не се отклоняваш от своя идеал.
Някои от тези сентенции звучат като изречени от християни, и за пореден път показват колко много се доближава естествената чистота до богооткровенията в сферата на практическия морал.

* Сайгьо е монашеско име - Отиващият на запад или поетът - скиталец. В случаят пътят е универсалният принцип въз основа на който функционира всичко във Всемира.

За честта

2009-01-27T00:07:00.000-08:00

Чувството за чест, предполагащо ярко съзнание за лично достойнство, е било една от най-характерните черти на самурая, възпитаван още от раждането си да цени високо задълженията и привилегиите на своето съсловие. Макар и думата, с която днес най-често превеждаме английското honour да се е използвала сравнително рядко преди, абсолютно същата идея е била изразявана с понятия като на - име мен-моку - образ,лик и гуай-бун - дочуто от други - т.е. мнението на околните, които ни напомнят съответно за значението, което в Библията се отдала на собственото име - персона - маската в античния театър, както и тази на английското fame слава - от латинското fama - мълва.
Доброто име, реномето или репутацията, безсмъртната съставка на човека, който във всичко останало е животно - се е възприемало като подразбиращо се от само себе си и всяко посегатество над личността е трябвало да буди у нея срам, затова чувството за срам е едно от първите неща които японското дете е усвоявало по време на своето възпитание. Всяко позоваване на честта е докосвало най-съкровените струни на душата му, сякаш това понятие му е било известно още от майчината утроба, но в повечето случаи е било май тъкмо така, тъй като честта винаги е свързана със силно чувство за родова принадлежност. Балзак казва: Със загубата на семейната сплотеност обществото се лиши и от онази фундаментална сила, която Монтескьо наричаше Чест. Чувството за срам е най-ранната проява на морално съзнание у хората. Първото и най-тежко наказание, сполетяло човечеството след вкусването на забранения плод е било не скръбта на бременността и болките на раждането или трънете и бодилите, които земята е щяла да ражда, а пробуждането на чувството за срам. Малко събития в световната история са изпълнени с такъв патос като сцената от Битие, в която първата майка, с натежала гръд и треперещи пръсти, ниже с груба губерка смокиновите листа, които посърналият й съпруг е накъсал за нея. Този първи плод на непослушаниетосе е вкопчил в нас с такава стръв, че нищо не е в състояние да го откъсне. Но въпреки завидните си шивашки умения човечеството все още не е ушило препасник, който действително да скрие чувството му за сам. Прав е онзи самурай, който от дете отказвал да преглътне и най-дребното унижение, защото по думите му
"безчестието е като белег на дърво, който с времето не се изличава а става по-дълбок".
Менций е учил че срамът е почвата, на която избуяват всички добродетели, включително добрите обноски и високият морал. В името на честта са били вършени и дела, не намиращи никакво оправдание в кодекса на Бушидо.
Известна е историята за бдителният гражданин, който привлякъл вниманието на един буши към бълхата, подскачаща по гърба му, и затова на място бил съсечен на две - на простото и доста спорно основание, че доколкото бълхите са паразити, хранещи се от животните, то в такъв случай е непростима обида да отъждествиш такъв доблестен войн с някаква си безсловесна твар. Историите от този тип звучат твърде фриволно за да бъдат правдоподобни. Все пак популярността на подобни анекдоти подсказва поне три неща - че са били измисляни за да вдъхват страхопочитание у простолюдието, - че самураите действително са се засягали лесно на тема чест, - че сред тях е било особено силно развито чувството за срам.
Но би било несправедливо да се позоваваме на отклонението, за да оспорваме самата норма, а още повече да съдим за истинското учение на Христа по плодовете на религиозният фанатизъм и такива извратени крайности като инквизицията и фарисейщината.

сун дзъ

2009-01-19T07:45:00.000-08:00

Защото да спечелиш сто победи в сто битки не е върхът на изкуството. Върхът на изкуството е да победиш врага без бой.

възпитание на чувствата

2009-01-15T04:04:00.000-08:00

Почтителност
предпазливост
благоразумие
искреност
и хармония.
Това е мярата
за обноските
на младия войн.

Боя със сянката

2009-01-15T03:52:00.000-08:00

Имам предвид индивидуалната работа, когато се биеш със сянката си - т.е. бой със самия себе си.
Боят със сянката води своето начало от бойните умения на животните.наблюдавайки поведението на животните в боя, хората имитирали формата, разбирали значението на бойните умения и постепенно, чрез обединяването на духа и методите създали своето изкуство. Но това не се прави с квадратна глава. Простотата на формата не може да се постигне ако не се остави чиста простотата на духа.

Съзнанието идва от духа,
Силата е водена от съзнанието.
Съзнанието е пълководецът,
силата е неговата армия.
Когато съзнанието е концентрирано в Хара,
силата се освобождава.
Пълководецът се наслаждава
на живата сила.

сеппуку или каппуку

2009-01-11T15:11:00.000-08:00

В простонародната реч е известно като харакири, което означава да се пренесеш в жертва, като разпориш корема си. За обикновените хора това звучи ужасно - Да се изкормиш? Това е абсурд! Що за абсурд! Колкото и абсурден и нелеп да изглежда този акт, поне в началото на чужденците той едва ли е толкова чужд за онези, които познават Шекспир - та нали това кара Бардът на Брут да се обърне към сянката на Цезар със следните думи:
Духът ти още броди помежду ни
и мечовете ни обръща силом
към нас самите.

В съзнанието ни този вид смърт е свързана с образци на най-висша доблест и затрогващ патос, така че в самата представа няма нищо отблъскващо, камо ли нелепо. Тъй чудодейна е преобразяващата сила на добродетелта, величието и нежността, че дори и най-нелицеприятната форма на смърт се изпълва с възвишеност и става символ на новия живот - в противен случай кръстният знак, съзрян от император Константин нямаше да покори света!...
Японците вярват че в утробата /в смисъл на вътрешния човек/ се крият недрата на душата, като седалище на емоциите или основа на живота - хара, доста по-многозначително се смята че човешкият дух или душа пребивава някъде в долната част на тялото. И тази представа се покрива с представата на Декарт, според който душата се намира в епифизната жлеза - dans le ventre, в смисъл който може да не е много ясен от анатомична гл.т. но от физиологична е напълно показателен. На френски entrailles означава не само вътрешности но и чувството за привързаност и състрадателността. В случая силогизма на сеппуку е: "Аз ще разкрия пред вас тайниците на душата си и ще ви покажа какво изпитва тя - вижте сами дали е осквернена или чиста."

Сеппуку не се свежда само до самоубийствен акт - то е институция правова и церемониална. То е свещенодействие. Саморазрушението е изведено в ранг на изкуство, никой не може да го извърши без нужното абсолютно хладнокръвие и самообладание и затова то е подхождало най-вече на войнското съсловие.

Този бляскав ореол около сеппуку естествено е бил и доста сериозно изкушение и мнозина са го извършвали съвършено неоснователно. По причини несъвместими със здравия разум или поне не заслужаващи смърт, по-буйните глави са се стремели към него като пеперуди към пламъка на свещта:

Елате скърби и неволи!
Не ме щадете, а се качете на гърба ми,
макар и да изнемогвам под своя товар,
че друг път надали ще имам сгода
да изпитам силите, които ми остават!

В това именно се състои посланието на Бушидо - да устояваш на всички скърби и неволи, и да ги приемаш с търпение и чиста съвест, защото както ни учи Менций - когато Небето се кани да удостои някого с висок сан, първом изпитва духа му чрез страдание, мишците и костите му - чрез тежък труд, терзае тялото му с глад и го довежда до крайна бедност, осуетявайки всичките му начинания. По този начин То възвисява духа му, калява природата му и му помага там, където силите му не стигат. Тоест истинската чест или мъжество е в това да изпълняваш Небесната воля и когато постъпваш така, никоя смърт няма да е позорна, но ако тя е само начин да избегнеш отреденото ти свише - ще е наистина проява на малодушие.

Достоен акт на смелост е да се отнасяш с презрение към смъртта, но когато животът е по-ужасен и от смъртта, най-истинската доблест тогава ще е да се осмелиш да живееш.

Както казва един японски монах от 18 век - "Който вече веднъж е умирал в лоното на душата си, не може да бъде пронизан нито от копието на Съдбата нито от стрелите на Ада".

случка с Морихей

2009-01-03T22:09:00.000-08:00

С няколко инструктури по джудо и кендо Морихей се завръщал по ферменския път. Собственикът на полетата метнал буца тор по тях - За какви се мислите, да тъпчете по моя имот? - С кого мислиш че разговаряш? му отвърнали няколко от групата - Защо минавате оттук? - заял се собственикът. Морихей тогава се извинил, като обяснил,че не знаели, че това е личен имот. Простете ни - казал Морихей и се поклонил дълбоко. Обърканият фермер останал безмълвен, докато гледал Морихей който отвеждал групата.

Уешиба Сенсей - попитали го другите - защо позволи на този селяндур да се отнесе към теб с такава грубост? Трябваше само да ни кажеш да се погрижим за него!
Глупаво е да се бием за дреболии. Да се отплатиш на жестокостта с жестокост е най-лесната работа- отговорил Морихей замислено. Да пречистваш себе си и другите от омразата и жестокостта, това е Пътя на Хармонията.

уважение

2009-01-03T22:04:00.000-08:00

Целта на айкидо е хармонията. Именно техниките позволяват на практикуващите да се опитват да прилагат принципите. не бива да се стимулира проявата на сила и съревнование, а взаимно съобразяване и помощ. Всеки партньор поред приема ролята на атакуващ и защитаващ се, техниките са винаги балансирани между ляво и дясно, напред и назад, вътре и вън. Майстори от други бойни изкуства често критикуват поклона в Айкидо - никога не сваляй очи от противника. Партньорите в Айкидо си вярват взаимно и го показват като се покланят, което е за един кратък миг само - остават врата си беззащитен. Когато човек се покланя на храм, той никога не гледа подозрително за изненадваща атака от Божеството. В айкидо партньорът е жив храм, и заслужава същото уважение като светите места и предмети. Всъщност айкидо започва и завършва с уважение.

самурайска притча

2009-01-01T05:21:00.000-08:00

Млад мъж помолил велик майстор в боя с меч да го приеме за ученик. "Ще бъда ваш слуга и ще тренирам безспир. Колко време ще ми трябва за да науча всичко? - Най-малкото десет години. - отговорил майсторът. - А ако работя двойно колкото другите. Тогава колко време ще ми отнеме? - 30 години. бил отговорът. Как така? - възкликнал той. Ще направя всичко за да стана майстор, колкото се може по-бързо. В такъв случай, отговорил майсторът остро, Ще са ти нужни повече от 50 години. Такъв бързащ човек е лош ученик.
Младият мъж впоследствие получил позволение да служи на майстора при условие, че нито пита нито докосва меч. След три години едва майсторът започнал да се промъква и да удря изневеделица с дървен меч младия си ученик и това продължило докато той се научил да се отбранява. Едва след това започнали редовните занятия.

В Кобукан минавали около шест месеца докато новакът да изпробва някоя техника.

Пътят на Айки

2009-01-01T05:15:00.000-08:00

Айкидо не може да бъде обяснено с думи, то трябвав да се практикува и тогава Просветлението на мисълта и тялото ще дойде. Айкидо не е спорт, нито аскетизъм, то е по-скоро вяра, основаваща се върху желанието да се постигне цялостно пробуждане. Не бързайте, минимум 10 години ще са Ви необходими за да овладеете основата и за да се усъвършенствате до първото стъпало. Никога не мислете за вас като за всезнаещи, идеални инструктури. Трябва да продължавате ежедневно с учениците си, за да напредвате заедно с тях по пътя на Айки.

защо - айкидо?

2008-12-29T23:20:00.000-08:00

бойно изкуство, посветено на запазването на международния мир и справедливост!

self-made person

2008-12-29T22:58:00.000-08:00

Духовното усъвършенстване е неотделимо от психологическото, но започва след интензивен и продължителен период на тренировка.
На физическо ниво е усъвършенстването на формата /ката/ - същността на тренировката.
Имаш форма модел от учителя, наблюдаваш внимателно, повтаряш безброй пъти,докато усвоиш този модел форма.
Не се изговарят думи, не се дават обяснения: товарът на ученето се носи от ученика.
При крайното усъвършенстване на формата, ученикът се освобождава от придържането към формата.

психологически промени:
Отегтичелните непрестанни и монотонни учебни повторения изпитват предаността и силата на волята на ученика, но също и възпитават
- намаляват ината
- ограничават своенравието
- унищожават лошите навици на тялото и ума
- проявяват се истинската сила, характер и потенциал на човека.

В пътя на овладяването на меча , съвършенството на стойката и формата на ученика трябва да бъде толкова пълно, че да няма отвор /суки/, през който да влезе противникът.

Ако се появи отвор - той е създаден от неговото его.

Човек става уязвим, когато спре, за да помисли за победа, загуба, възползване,за впечатляване или омаловажаване на противника.

Когато духът спре, дори и за един, единствен миг, тялото замръзва и свободното струящо навън движение се губи.

разтваряне на съзнанието

2008-12-29T22:45:00.000-08:00

Когато е без его, Азът се идентифицира с всички хора, като ги вижда не през своята перспектива с център самия аз а в съответствие с техните центрове. В кръга на безкрайното обикаляне всяка точка се превръща в център на Вселената.
Способността да се вижда всичко съществуващо е от съществено значение за сходството на този тип мислене с природата. То представлява и това, което хората наричат мъдрост, а в най-висшият си израз то не е нищо друго освен състрадание.

Истинският и чудотворен меч Тайя

2008-12-28T05:49:00.000-08:00

Изкуството на меча се състои в това, никога да не се замисляш за победа или за загуба, за сила или за слабост, за това да не пристъпиш крачка напред или назад, за врага, който не ме вижда, и за врага, който аз не виждам.
Като проникне до онова, което е в основата си отпреди заделянето на небето и земята, там, където не могат да стигнат дори Ин и Ян - човек мигновено придобива вещина в изкуството.

Тайя

2008-12-28T05:47:00.000-08:00

Тайя е мистичен меч, който дава живот на всичко и на Аз-а, и на другия срещу теб, на защитника и на противника, на приятеля и на врага.

Цел

2008-12-28T05:45:00.001-08:00

Освобождаване на обременения с его Аз и превръщането му в АЗ свободен от его.

Свободното проявяване на Аз-а е блокирано от собственото его на човека.

сърцето на будо в сърце на айкидо

2008-12-28T05:43:00.000-08:00

по бързо от светлината

Айкидо в духовен смисъл е по-бързо от куршума, по-бързо дори от самата светлина.

хикари

2008-12-28T05:38:00.000-08:00

физическото, психологическото и духовното усъвършенстване са едно и също.
Целта на тренировката е да се преодолеят шест вида болести:
. желанието за победа
. желанието да се разчита на технически хитрости
. желанието да се изтъкваш
. желанието да надвиеш психологически противника
. желанието да останеш пасивен за да изчакаш отговор
. желанието да се освободиш от тези болести

Азът освободен от тиранията на егото е отворен, гъвкав, подвижен, струящ и динамичен в тяло, ум и дух.

Хикари

за майсторството

2008-12-28T05:37:00.000-08:00

има три равнища на майсторство
1. физическо
2. психологическо
3. духовно

Хармония

2008-12-28T05:35:00.001-08:00

Път на хармоничното единство
1. Път на бойните изкуства
2. Път на чайната церемония
3. Път на калиграфията
4. Път на Буда

х. Път на поезията
хх.Път на музиката
ххх. ....

БУДО

2008-12-28T05:34:00.001-08:00

Пътят на бойните изкуства - усъвършенстване на човека чрез интегриране на ум, тяло и дух.

Пътят на меча

2008-12-28T05:32:00.000-08:00

От убиващ в меч, закрилящ любовта.

Япония - храмът Айки

2008-12-26T21:39:00.000-08:00

Морихей сънувал че черният дъжд ще означава скорошното разрушение на Хирошима и Нагазаки. Вътрешен глас му казал: "Иди в провинцията, построй храм, посветен на Великия дух на Айки и се приготви да бъдеш пътеводна светлина на нова Япония - своевременното му отказване от официалните задължения го избавило също така от възможността по-късно да бъде класифициран като незначителен военнопрестъпник. Интерес факт е, че терминът Айкидо е приет официално за название на бойното изкуство на Морихей по същото време.
Морихей не се славел с привързаност към градския живот. Той бил започнал да закупува земя в Иуама още от 1935 с надеждата някой ден да основе доджо в провинцията. По време на оставката му собствеността му се увеличила на почти 17 акра. Уешиба закупил местен фермерски навес и го преустроил в проста дървена барака. Посетителите от Токио били изумени, когато виждали Морихей и съпругата му да живеят в такива спартански условия.Но Морихей бил много щастлив, че отново е в единство с животворната сила на Майката Природа.

През остатъка от военните години Морихей бавно възстановявал здравето си /той боледувал докато боледувала страната му/ и се съсредоточил върху построяването на храма Айки. Важността, смисълът на този храм бил не в постройката сама по себе си, а в духа който се съдържал в нея - постройката била само външната обвивка на една вътрешна същност, към която всеки, практикуващ айкидо, трябвало да се стреми вътре, в собственият си "жив храм".

Айки храмът на Морихей бил посветен на четиридесет и две божества на Вселената, всяко едно от които олицетворявало една от основните сили, поддържащи космоса /освен енергия, светлина, огън, вода - любов и др/ т.е. всички елементи, активизиращи и утвърждаващи света. Всеки, който се приближавл до храма осъзнавал присъствието на тези сили и разбирал истинността на съществуването си. Правилният начин за почитане е да станеш едно с Великия Дух, помещаващ се там и да го въплътиш в себе си. Това е, което Морихей правел.

Айки

2008-12-26T21:35:00.000-08:00

Мечът в Айки, в който Небето, Земята и човешките същества са хармонирани, упълномощава човека да спре и да разруши всичкото зло, възвръщайки по този начин прекрасния свят към неговата първична чистота.

Морихей Уешиба

животът е доджо

2008-12-26T21:30:00.000-08:00

Ученикът:"Когато вие сте в доджото, аз мога да покажа техниките съвършено, но когато напуснете, аз не мога да си спомня нищо." Морихей отговаря - "Това е така, защото аз свързвам твоето ки с моето и незабележимо те водя. Ако някога се съмняваш в нещо или си в беда, просто си помисли за мен и аз ще ти помогна."

Такемусу Айки

2008-12-26T21:23:00.000-08:00

Една нощ, като въртях меча си в градината, пред мен изведнъж изникна дух, въоръжен с меч. Отначало не можах да мръдна, но после започнах постепенно да парирам атаките му, бързи като светкавици. Следващите две вечери, духът се връщаше, след това изчезна. Затова сега винаги когато държа меч, загубвам чувството за неговото съществуване, за присъствието на противника, за времето и пространството. Започвам да дишам във Вселената. Не, по-точно Вселената проникна в мен. Един замах на меча и в мен се събират всички тайни на Космоса.

Морихей Уешиба - Събрани разговори след войната

Бушидо /духът на Япония

2008-12-25T21:38:00.000-08:00

Това, което сега ще ви разкажа е свързано с една от най-величавите фигури в нашата история, Мичидзане, който става жертва на завистта и клеветата и бива прокуден от столицата. Това обаче не е достатъчно за безмилостните му врагове, които се наговарят да избият цялото му семейство. Издирват под дърво и камък сина му, още дете, и в един момент става ясно, че някой си Гендзо, бивш васал на Мичидзане, укрива момчето в селското училище в което преподава. Когато му връчват заповедта да предаде главата на невръстния "престъпник" в определения от закона срок, първата му мисъл е да издири подходящ заместник. изчита внимателно списъка на учениците и оглежда едно по едно селските момчета, влизащи в класната стая, но никое от тях няма ни най-малка прилика с неговото протеже. Отчаянието му трае обаче само миг, защото в следния е обявено пристигането на нов ученик - миловидно момче на същата възраст като сина на неговия господар, придружавано от майка си, дама с благородна осанка.
Оказва се,че майката и детето също си дават сметка за удивителната прилика между младия господар и новият ученик. Двамата се прибират в дома си и поднасят свидна жертва пред семейния олтар, синът - своя живот, а майката - своето сърце, безмълвно и безшумно, без да известят външния свят. Без да не подозира какво ще се случи, учителят е този, който им е внуушил да постъпят така.
Ще кажете: "Ето че се намерила изкупителна жертва и то каква! Останалата част от историята може да се разкаже съвсем накратко. На определения ден пристига специално упълномощено лице, което да идентифицира и приеме главата на детето- Напрежението расте - дали ще се заблуди от приликата? Бедният Гендзо е вкопчил ръка в дръжката на меча си, готов да прониже в случай че измамата се разкрие или пратеника или самия себе си. Ето че чиновникът вдига зловещия трофей оглежда хладнокръвно всяка черта на лицето и накрая с равен, делови тон потвърждава автентичността на находката.
Същата вечер в опустелия дом чака и майката, която вече видяхме в училищния двор. Как, нима не знае съдбата на своето дете?! О не, не неговото завръщане очаква тя и се взира с такова нетърпение в портата! Свекърът й дълго се е ползвал от щедростта на Мичидзане, но сега обстоятелствата са го принудили да постъпи на служба при врага на своя благодетел. Той самият не може да прояви нелоялност дори и към такъв жесток господар, но затова пък законът на честта не забранява на неговият син да служи на каузата на господаря, на когото е служил неговият дядо. И какво се оказва? Тъй като познава семейството на изгнаника, именно синът му е бил упълномощен да идентифицира отсечената глава! а вече знаем чия е била тя. ето че най-трудното за деня - не за целия му живот! е свършено, мъжът се прибира у дома и още от прага се обръща към жена си с думите - Радвай се съпруго моя, нашият любим син доказа, че е достоен да служи на своя господар!
Вече чувам читателите да възкликват: Що за безсърдечност! Как е възможно родители доброволно да жертват своята невинна рожба, за да спасят живота на чуждо дете? Само че това дете напълно съзнателно е приело ролята на жертва - било е смърт в името на дълга - и горната история с нищо не е по - нелепа или отблъскваща от тази за Авраам, който бил готов да принесе в жертва собствения си син Исаак. И двата случая имаме вслушване в зова на дълга, безпрекословно подчинение на по-висша воля, независимо дали изречена от видим или невидим ангел или дочута с външно или вътрешно ухо.

Инадзо Нитобе "Духът на Япония, 96,97"