Разговори край камината

разговори с Моят Учител Морихей Уешиба - част 1 "за отношението към възрастните хора у дома"

Ела Хикари: Учителю, днес искам да поговорим за семейната хармония... Да споделя наученото за семейството на красивите неща и да науча още...

Морихей Уешиба: Поздрав Хикари, сърдечен! Хармонията е трудно постижима... Но едно е ясно - без добро отношение към възрастните хора в семейството няма мир.

Ела Хикари: Разбира се. Отговорност за това носят синовете и дъщерите -а не внуците, децата се влияят от родителите си...

Морихей Уешиба: Говорим за семейството на красивите неща. Реално, в него никога не е съществувал проблемът млади и стари...Какво е модерно? Какво е старомодно? Нима развитието на техниката и научното познание, или технологичните промени в бита наистина правят новото поколение по-модерно от предишното? Нима тренировките в доджото наречено живот по същество са се променили?

Ела Хикари: И на виртуалната реалност ще отмине най-активния период, - не по дълъг от 30-40 години,а после - какво ще дойде? Следващото поколение разбира се със своите претенции за модерност...

Морихей Уешиба: Така отричащият се превръща в отричан и така до безкрайност... Кръгът се повтаря.

Ела Хикари: Именно семейството на красивите неща е пространството, в което временното и ефимерното не съществуват, място, основано върху вечността. В семейството на красивите неща никой не стои над другия по външни белези - младост, модно облекло, умение да работи с компютър или навика да говори цинично. Да, такова е малкото ми доджо!


Морихей Уешиба: - Да, такава е атмосферата в семейството на красивите неща. Тя не се променя от външни въздействия. Дядото, бащата и внукът са равни в доджото. Чувствата са единни. Почитта на бащата към неговия баща, както и на внука към тях двамата е непроменима. Няма значение, че в реалният живот дядото не може да играе компютърни игри... Внукът е без заслуга, че компютрите са се появили по негово време... Както бащата не е имал заслуги че по негово време се е появила телевизията... Вечността в семейството на красивите неща е непроменима....

Ела Хикари: В семейството на никой и през ум не би му минало че този, който е тренирал в доджото през Втората световна война е по-старомоден от този, който е преживял промените след падането на Берлинската стена... На практика това са безсмислици.
В семейството единствено имат значение болките и доверието на членовете му, упованието на трениращите в любовта. Защото Айки е любов. Семейството на красивите неща приема членовете си естествено - след мисоги за душата и има всичко - разкаяние, милост, прошка - другите неща не са съществени....

Морихей Уешиба: Външно матрицата на доджото се променя. Сменят се икономически системи, държавите се появяват и изчезват, революции успяват и се провалят, новите технологии сменят нови технологии, модата в изкуството, в облеклото диктува нови стилове... Само Айки - Духът на Любовта остава по един и същи начин до отделният човек в най-тежките му часове, във всички времена...
Ела Хикари: В доджото на семейството на красивите неща е нормално да се почитат по възрастните. Иначе се руши Божественият ред. Нормално е да се почитат онези, през чиито сърца е преминала повече болка. Онези, които имат повече опит в тренировките. Внуците, които отричат опита на бабите и дядовците си или не се интересуват от него, отричат предварително и своят собствен опит.

Морихей Уешиба: Незачитането на старият човек му причинява мъка. Но в доджото на семейството на красивите неща тя не е суетна, не е накърняване на честолюбието. Това е по-скоро болка, за слепотата на младият човек, който в силата си и в стремежа си да усвои бойните техники, за да се справи с всеки противник не разбира какво проклятие си нанася сам със своето държание.

Ела Хикари: Почитай баща си и майка си, за да ти е добре и да живееш дълго на земята - това е една от Божиите заповеди. Наивно е да се смята, че баба и дядо не са родители и не са най-добрите учители със своите молитви, защото какво е тренировката в доджото без душевното смирение и почистването на дома от уличният прах? "Сине Давидов!" казват на Иисус, при все, че Давид му е далечен прадядо.

Морихей Уешиба: Божественият ред. Ако учениците го нарушават ще живеят лошо. Ако не го нарушават - ще им е добре.
Ела Хикари: С други думи, почитта и вниманието към старите хора е нужна повече на младите, отколкото на възрастните членове на семейството... В младостта си човек е здрав, силен,може би високо оценяван и красив... Когато материалното не е проблем, няма от какво да се оплакваш! Трудно е да тренираш на сит корем, в доджото. Трудно е да мислиш за Айки. Често учениците започват да търсят Айки, когато са вече толкова зле, че няма към кого да се обърнат.

Морихей Уешиба: Да, изразът "имам си всичко" е опасен, когато не включва Бог. Старите членове на доджото го знаят. Нужен е големият опит на старите хора. Стабилността е тънка паяжина, която лесно може да се скъса. Минава ли му на младият човек през ума, че трябва да изпитва благодарност за миговете щастие? Минава ли му през ума да напише стих, когато вдишва мириса на падащите вишнови листенца? О, трудно постижимо съвършенство! Да благодариш на Айки за всеки дъх, за всеки порив, за мига...

Ела Хикари: Но хората са уязвими, Морихей! И никога не са заслужили докрай щастието, което получават. Особено когато са млади и са дали все още твърде малко от себе си, малко са доказали. Трябва да си честен, за да си го признаеш сам.
Морихей Уешиба: Спасението идва от сърцето.

Ела Хикари: Забравяме за Небесният си Отец и забравяме да му благодарим, но ето, случва се да ни сполети някаква неприятност. Дали не ни се изправят на пътя тези пречки, за да ни разсеят убеждението, че всичко е наред? Какво е пропуснал младият човек докато тренира улисан в доджото? О, думата улисан! Успан! С приспано съзнание - опасна ситуация когато трябва бързо да решаваш и от това животът ти зависи. Животът и не само твоят.

Морихей Уешиба: Да, трябва да се бърза бавно. Трябва не просто да посрещаш и изпращаш събитията в живота си, но и да оценяваш духовната им страна. Тогава тренировките в доджото стават по пълни и по интересни. А може и да си спестиш някои удари на живота, които служат да те събудят от бездейното самодоволство.

Ела Хикари: И тогава, вместо да проклинаш съвсем не по-самурайски изневерилият ти късмет, по-добре е да надникнеш в кухнята, където баба приготвя трапезата за Бъдни вечер. Нищо чудно, да откриеш най-мъдрият си духовен съветник. Спасението не идва от ума а от сърцето...

Морихей Уешиба: Все пак говорим не за простонародната вяра, твърде често вплетена с безбройни суеверия. Възрастният човек е много по-близо до земния си край, т.е. до срещата с Бога. Затова, по-често практикува и мисоги. В молитвите си се стреми да се подготви - съзнанието за предстоящото го омиротворява вътрешно. Когато бурите на амбициите и страстите утихнат, човек вижда по-ясно отминалия живот.

Ела Хикари: Какво е разкаянието?

Морихей Уешиба: Когато знаеш, че посоката на потока е необратима и изборите са непоправими.

Ела Хикари: Осъзнавам, че доджото и семейството на красивите неща се срещат рядко. Оттук и усещането за откъснатост, за непълнота и несигурност у младите му членове. Това е следствие на прекъснатата връзка с миналото. Когато душата не изпълнява мисоги, вярата не е Айки и надеждата също не е истинска.

тайната на будо, тайна на дзен

Веднъж един самурай, голям майстор на меча /кендо/ тръгнал на път за да изучи тайната на боя с меч. Това се случило през периода Токугава. В полунощ той се запътил към светилището при Камакура, изкачил дългите стълби, водещи до него и отдал почит на божеството на храма, Хачиман. В Япония, Хачиман е велик бодхисатва, който е станал патрон на будо. Самураят отдал почитта си. Връщайки се надолу по стълбите той усетил, че нещо се спотайва под едно голямо дърво, присъствието на чудовище, обърнато с лице към него. Интуитивно той извадил меча си и мигновено го убил, кръвта плиснала навър и се стекла по земята. Той го бил убил несъзнателно.

Не бодхисатвата Хачиман му съобщил тайната на Будо, а благодарение на тази своя опитност, при връщането си от светилището, самураят я разбрал.

Интуиция и действие трябва да избликват едновременно.
При практиката на буда не може да има съзнателна мисъл. време за мислене няма, нито миг дори.Щом човек действува, намерение и действие трябва да бъдат едновременни.

за седемте принципа на бушидо

Бушидо е Пътят на самурая. Този път може да се резюмира в седем съществени принципа:

1. Ги - правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.

2. Ю - смелост обагрена с героизъм.

3. Жин - универсална любов, благосклонност към човечеството, състрадание.

4. Рей - правилни постъпки - действия - най-същественото качество, вежливост.

5. Макото - пълна искреност, правдивост.

6. Мелиьо - чест и слава.

7. Чуго - преданост, лоялност.

Това са седемте принципа застъпени в духа на Бушидо - бу - бойни, ши - войн, до - пътят.

Пътят на самурая е повелителен и безусловен. Трениране на тялото чрез несъзнателното е нещо основно в него. Огромно значение се отдава на правилното постъпване или на поведението.
Бушидо е повлиял на будизма, а и будизмът е повлиял на бушидо. Елементите на будизма, изградени в Бушидо са пет:

- умиротворяване на емоциите

- спокойно приемане на неизбежното

- себеконтрол пред лицето на всяко събитие

- едно по непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота

- скромност стигаща до бедност.

още за пътя

Какво означава да следваш пътя? Това, че можеш да забравиш собственото си тяло и ум, да постигнеш абсолютен дух - не-его, не-аз. Да постигнеш хармония, да обединиш небето и земята... Вътрешният ум позволява на мисли и чувства да отминават, той е напълно освободен от заобикалящата го среда, егоизмът отпада. Това е изворът на философиите и религиите на Азия. Ум и тяло, външно и вътрешно, същност и явления: тези двойки са нито двойнствени, нито противоположни, но формират едно неотделимо цяло. Промяната, всяка промяна, влияе върху всички постъпки, върху взаимоотношенията на всички същества, удовлетворението на един човек влияе върху всеки друг човек, нашите движения и тези на другите са взаимозависими.

Твоето щастие трябва да бъде и мое щастие, и ако плачеш ти, то аз ще плача с теб. Щом ти си тъжен аз също ще се натъжа, а когато ти си щастлив, аз също ще бъда такъв.

Всичко във Вселената е свързано, всичко е осмоза. Човек не може да отдели някоя част от цялото - взаимозависимостта управлява божият ред.

будо

Будо е Пътят на битката, той обхваща всички бойни изкуства. Чрез непосредствен опит той изследва в дълбочина връзката между етика, религия и философия. Неговата връзка със спорта е с неотдавнашно развитие, по същество, древните писания третират една определена форма на развитие на ума и размишление върху природата на Аз.а, кой съм аз? Какво съм Аз?
На японски До означава път. Как вървиш по този път? Как да го откриваш? Той не е просто изучаването на една бойна техника, а още по малко е спортна надпревара... Будо включва такива изкуства като кендо, джудо, айкидо, киьодо или стрелба с лък, и още изеограмата бу означава също да се прекрати борбата. При Будо въпросът е не само да се съревноваваш, но да откриеш покоя и съвършеното познаване на Аз-а.

До, пътят е методът, учението, което ви позволява да разберете напълно природата на своя ум и своето аз /себе/. Това е пътят на Буда, бутцудо, повеждащ те към разкриването на собствената ти първична природа, към събуждане от вцепенението на спящото его, малкото аз, ограничаващо те "мен" и да се издигнеш до една по висока, по-пълна, истинска индивидуалност.
В Азия този път се е превърнал във върховен морал и същност на всички религии и философии.
Ин и янг от "И Дзин" и "съществуващото е нищо" на Лао Дзъ, водят корените си от там.

За сливането на тялото, душата и Божият дух

След като вече веднъж сме разбрали естеството на нашият живот и сме схванали природата на нашите призвания, следващата ни неизбежна стъпка е да открием пътя към изпълнението на това призвание.

Живота си сме го получили от Бога в два елемента - тяло и душа. Отношението между двете можем да изразим като кажем, че тялото се движи в съответствие и с повелите на душата, а че душата използва тялото. Двете са неделими едно от друго. Продължението на човешкият живот е невъзможно само с едното от тях, а когато се обединят, ние сме в състояние да проявим най-силните си способности и вътрешно присъщи сили.
Но какво означава да слееш тялото си/респ. и душата си/ с Божият дух? Това означава да приемеш волята на Бога - за теб, такава каквато е, да приемеш Бога без сянка и да слееш личността си със Светият дух - приливът на сила, който човек изпитва в този момент е удивителен!
Делата, на които е способен човек, когато е искрен, когато Божият дух, душата и тялото му са обединени в едно, са наистина изключителни! Често пъти хора се проявяват в екстремни случаи, които не са сънували в обикновения живот. Известно е как жени повдигат автомобили и издърпват пострадалите под колелата им деца. В критични ситуации на живот и смърт хората са проявявали нечувана находчивост и благоразумие. Всички тези случаи включват проявата на сили, станали възможни благодарение на обединението на тялото, душата и Божият дух.

Човек получава вродени сили от Божието творение - вселената, но без приемането на Божият дух не може да ги използва, защото не знае как да го направи.

Пътят на смирението пред Бога, на отварянето на ума и сърцето за Божията милост и справедливост ни дава законите за обединяване на тялото, душата и Божият дух. И когато тренираме или работим или просто се сливаме с изумително красивата природа - можем да използваме вътрешноприсъщите човешки сили по всяко време и да се калим, за да изпълним своето призвание. Бог ни е посочил път за обединението на тялото, душата и Светият дух - християнското смирение и просветление.

философията на айкидо

Когато отдадем цялата си сила на онова единствено нещо, което е истинското ни призвание, ние ще почувстваме цената на нашата работа, цената на собственият си живот. Няма призвание, което да не изисква никакви усилия, в универсалният творчески процес ние растем все повече и повече, развивайки собственото си призвание.
На какво ни учи Айки?
Учи ни да отхвърлим песимизма, според който, независимо от това какви усилия полага човек, великите сили на света не се променят. Ако само един човек стане по-добър, Вселената би станала по-добра с този един човек. Една малка светлина може да запали 10 000 души, които могат да станат силата, която осветява целият свят. За да създадем един по-добър свят, ние трябва да започнем от самите себе си.

Дисциплината Айкидо ни учи как правилно да постигаме успех, т.е. за да постигнем успех някъде другаде, първо трябва да постигнем успех със самите себе си. След като веднъж сме успели да се дисциплинираме правилно и сме спечелили битката със себе си, естествено е да ни последват и други хора. Нашата цел е да се самоусъвършенстваме, да изпълним изцяло мисияата, поверена ни от Бога, и да изградим себе си преди да помислим да спечелваме битките с останалите.

Айкидо не е просто система от техники за самозащита. Айки ни показва пътя към универсалният, съзидателен прогрес. Много хора се захващат с техниките на Айкидо без да разбират истинското му значение. Много е необходимо първоначално да се разбере че айкидо не е религия, не е спорт а път за самоусъвършенстване в сливането на тялото и Божият дух.